Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопите стават дом на британци, руснаци и още много хора търсещи чиста природа
  • Новини

Родопите стават дом на британци, руснаци и още много хора търсещи чиста природа

Иван Димитров Пешев юли 7, 2023
rrdqwdqwdqwdowosps.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Противоречиви мнения предизвика изказването на един германец, живеещ със съпругата си в българско село, който обяви, че ще напуснат страната ни, защото е много скъпо.

900 евро са крайно недостатъчни за германските пенсионери да посрещат нуждите си в България и основно заради скъпотията смятат да се изнесат завинаги…

„Ами да се научат да си правят зимнина и да си сеят градинки, ще спестят пари”, биха казали възрастни родопчани по темата.

Действително хората, които живеят по селата, гледат животни, обработват градини, след това от реколтата приготвят зимнина и подпомагат съществено семейните си бюджети, дори и на децата и внуците.

Те пък всяка събота и неделя отскачат до бабите и дядовците да им помагат и да напълнят багажниците на колите с месо, мляко, буркани, картофи и други продукти.

Ние сме жилави, та жилави

„Да видят германците как живеем, а за хамалогията с дървата нищо не казват. Сигурно на ток се отопляват зимата, е как ще им стигнат парите? Те са глезени, не са научени на труд и лишения, а ние сме жилави, та жилави. Като не ми харесва, прав им път, ама че е скъпотия у нас, скъпотия е.

Като се замисли човек как живеем с 100-200 лв. пенсии е страшно“, коментират смолянски пенсионери.
Родопските села от години се оказват атрактивни за чужденци, които купуват имоти и се настаняват в Родопите. Особено популярно е село Полковник Серафимово, където имоти имат общо 14 семейства англичани, французи, германци и белгиец.

В селото живеят постоянно 8 британски семейства. Едно от тях са Канди и Дънкан Сас, които са в Полк.Серафимово повече от десет години. Те имат две къщи, два семейни хотела и малка ферма за коне, както и джипове за сафарита и планински туризъм. Британците научили за нашата страна случайно от наши бояджии в Лондон преди 13 г.

Британци от Родопите са се превърнали дори в работодатели на своите съселяни.

Поданици на кралицата, живеещи в Полковник Серафимово, наемат на работа местни жители. Хората се грижат животни, собственост на англичаните, или пък биват наемани при ремонт на къщите им, за което им се плаща.
Другата атракция в селото е провеждащият се от години „английски фестивал“ през месец юни. Тридневният фестивал събира над 3000 гости от различни краища на света, които всяка година се увеличават. На поляните над селото изниква малко градче на купона, а музиката не спира и през трите дни.

Чужденци са готови да броят хиляди левове,

за да се сдобият с имот в изоставени села в Родопите. Населени места, които отдавна са обезлюдени, а наследници едва ли някога ще стъпят обратно.
Няколко семейства руснаци изкупуват имоти в Баблон. Селото няма жители от години.

„Няколко парцела бяха купени отдавна. Хората идват през летните месеци. Последно руснаци купиха там двуетажна каменна къща с двор за около 10-12 000 лева. Направо за без пари. Ремонтират ги и идват, но не са постоянно тук“, разкрива кметът на Смилян Чавдар Червенков, под чиято „шапка“ е управлението на село Баблон. За пример той дава цените на имотите в Смилян, където декар парцел в регулация се търгува за 25 000 лева. „При нас има много хора от вътрешността на страната, които купуват имоти. Искат да правят къщи за гости, малки семейни хотели.

Открай време Смилян си е центъра на света“, казва Червенков. Кметът отговаря за 11 населени места. Едно от тях е и Милково. То е поредното село, влязло в графата „Призрачни“. През миналата година е починал и последният му жител. С него, напълно обезлюдените села в Смолянско вече са 8. Според Червенков, същата ще е съдбата и на други малки населени места.
Общо десет са напълно обезлюдените населени места в област Кърджали.
Николай Михайлов

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите масово се връщат в селата и ги съживяват
Next: Това село в Кърджалийско привлича хиляди хора с тази мистерия

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.