Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румен Радев и гаджето му Теди Мудева грабнаха сърцата на България в Игри на волята
  • Новини

Румен Радев и гаджето му Теди Мудева грабнаха сърцата на България в Игри на волята

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
fdvsgdgerger.png

Румен Радев и приятелката му са една от най-симпатичните двойки.

Те победиха в първото състезание.

Отборите са разделени на мъже, жени и двойки.

Победители станаха двойките.

На второ място завърши отборът на мъжете, които успяха да избегнат тежката съдба на загубилия, но понесоха немалък удар по своите гордост и его.​

​На последно място завърши отборът на жените, чиято вечер ще бъде изпълнена с камъни, студ, сух хляб и още камъни, а единственият пламък, на който могат да се надяват, е пламъкът на надеждата за едно по-добро и успешно утре.

Румен Радев освен, че привлича погледите, където и да отиде​ е 7-кратен републикански шампион по джудо​. Има над 300 медала от спортни състезания в България и чужбина .

​Той е… Румен Радев и иска да бъде следващият президент на Игри на волята, посочиха от изданието.

Изсипаха се коментари:

Успех! Готино момче!

Ето и един от най-показателните коментари:

Мачкай Румба, засега ти и чичака сте ми фаворити и изглеждате най-подготвени.

С това име няма как да ми хареса.

Да не е син на президента?

Дано си един от последните, които ще напусне.

Не си губете времето да гледате предаването, като не ви харесват участниците. Има всякакви, за да има интрига иначе скука.

Момчето се представи перфектно , тия коментари са повече от ужасни , как ги преценихте за 30 минути всички.

Приятелката му Теодора Мудева показа завидна форма в битката.

Тя е Мис България 2018​ и се определя като жилав и приспособим човек. Смята, че емоционалността й е голям коз.

Разбира се в коментарите много хора ги разсипаха:

R.I.P на връзката им

Ще се моля да не се карат за битовизми.

Тя е красива, за разлика от гаджето.

До година се записвам с мъжът и трите деца.

И тази година няма да гледам.

Доста красиво момиче, не знам тая простотия до кога ще живее сред обществото…

Изключително прост народ…

Срам ме е, че учите децата си да бъдат такива злобни и дребни души…

SOS…

Така или иначе интригата вече факт в шоуто.

Водещите Ралица Паскалева и Димо Алексиев са единодушни, че такова шоу досега не е имало.

Над 8000 души са участвали в кастингите.

Вчера Ники Василковски издаде, че снимките са правени в района на Странджа на малко познат плаж.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Ето кой е най-богатият българин през последните 200 години
Next: Мъжът, убил дете на пъпа на София тази нощ, бил с над 2 промила алкохол

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.