Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Русе потъна в скръб! Ето го момченцето, загинало при инцидент в дома си
  • Новини

Русе потъна в скръб! Ето го момченцето, загинало при инцидент в дома си

Иван Димитров Пешев март 31, 2023
rrrsusruasrkasoyas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Русе плаче за момченцето, загинало при трагичен инцидент в дома си.

3-годишно дете загина при инцидент в дома си в русенския квартал „Чародейка“ – това е черната вест, която потресе всички нас днес. По първоначална информация вчера в късния следобед детето е било само в дома си, където е гръмнал бойлер. В жилището е било силно задимено, възникнал е и пожар.

Пристигналите пожарникари и полицаи разбили вратата и открили момченцето в безпомощно състояние. Те го отнесли до болница, но реаниматорите не успели да се преборят за живота му.

Бе съобщено още, че по време на инцидента майката не е била в дома. 35-годишната жена е открита часове по-късно, като в нея е открит полиетиленов плик с кафяво прахообразно вещество с тегло от около 1.1 грама. Направеният впоследствие полеви наркотест е показал, че това е хероин.

До 6 г. затвор и до 10 хил. лв. глоба грози 35-годишната майка за откритите в нея наркотици.

Полицията, прокуратурата и социалните служби в Русе разследват трагичния инцидент.

Русенци са в шок от случилото се, а в социалната мрежа Фейсбук заваляха жалейки и сбогувания с малкото момченце.

По непотвърдена информация 3-годишното дете се казва Драгомир.

„Три годишното детенце, което беше „убито“ от майка си. Детенце, което не заслужаваше да си отиде по този нелеп начин. Нека има справедливост за 3-годишния Драгомир!“, гласи пост в социалната мрежа.

„Почивай в мир, мило детенце! Можеше да имаш светли дни, ако институциите си бяха свършили работата…“, се посочва в коментар.

„Докато наркотиците се разпространяват почти свободно, ще страда цялото общество – катастрофи, злополуки, убийства… Мир на душата му!“, пише друг потребител.

Светъл да е пътят ти, детенце!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шапки долу! Българско момиче шокира света – класира се за Световното първенство по шахмат
Next: Пам Велидис докара до сълзи и Евгени, и зрителите с това признание

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.