Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Руски килъри три пъти са опитали да убият Зеленски тази седмица, но са били предадени от
  • Новини

Руски килъри три пъти са опитали да убият Зеленски тази седмица, но са били предадени от

Иван Димитров Пешев март 31, 2022
zenelkilursks.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Президентът на Украйна Володимир Зеленски е оцелял в най-малко три опита за убийство през последната седмица, пише днес британският „Таймс“.

Два различни екипа са изпратени да убият украинския президент – наемници от подкрепяната от Кремъл групировка „Вагнер“ и чеченски специални части. И двата са били осуетени от антивоенни елементи в рамките на Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ).

Наемниците на Вагнер в Киев претърпяха загуби по време на опитите си и се казва, че са били разтревожени от това колко точно украинците са предвидили ходовете им. Източник, близък до групата, каза, че е „зловещо“ колко добре е бил информиран екипът за сигурност на Зеленски.

В събота е било осуетено покушение срещу Зеленски в покрайнините на Киев. Украинските служители по сигурността казаха, че е бил „елиминиран“ кадър на чеченските наемни убийци.

Повече от 400 руски наемници действат в Киев със заповеди от Кремъл да убият президента Зеленски и неговото правителство и да подготвят почвата за поемане на контрол от Москва.

Групата „Вагнер“, частна милиция, управлявана от един от най-близките до президента Владимир Путин олигарси, Евгений Пригожин, и действаща като клон на държавата, долетяла с наемници от Африка преди пет седмици с мисия да обезглави правителството на Зеленски в замяна на тлъст финансов бонус.

Информацията за тяхната мисия е достигнала до украинското правителство и часове по-късно Киев е обявил 36-часов „твърд“ полицейски час, за да почисти града за руски диверсанти, предупреждавайки цивилните, че ще бъдат разглеждани като агенти на Кремъл и рискуват да бъдат „ликвидирани“, ако излязат навън.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Слави търпя, мълча, но накрая изригна безпощадно: Над 100 000 македонци са с БГ паспорти, а се страхуват да се нарекат българи
Next: Само на 47 години почина Валентин Велев от НФСБ

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.