Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ
  • Новини

САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ

Бившият футболен национал разказа пред „България Днес“ за тежката болест, която откриват на дъщеря му Любомира. „Това е един рак, който е без симптоми. Като замина да учи в Южна Корея, я заболя левият бъбрек. Отивайки на преглед, й дават хапче, което успокоява болката, и й казват, че е някакъв спазъм. След няколко дни пак я заболява, отива и й правят 5Д скенер. Установяват, че на единия бъбрек има израстък около 7,5-8 см.“, споделя Сакалиев пред вестника.

„Това нещо в нея расте от 0,5 до 1 см на година. Това означава, че тя го има от 11-годишна. След като стана ясна диагнозата, й направиха операция. Отстраняват й бъбрека, бъбречната жлеза и два лимфни възела. След като приключва операцията, правят пак скенер, за да видят дали има разсейки, и засега няма. Проблемът на този вид рак сарком е, че той много бързо се разпространява. Много е агресивен и се разпространява навсякъде из тялото чрез кръвта. Преди няколко дни на дъщеря ми пак й направиха скенер. В четвъртък заминавам за Лондон, тогава вече ще видим дали има разсейки и как ще продължим“, допълва „армеецът“.

Сакалиев споделя, че никой не може да се ангажира и да дава прогнози. По думите му основното е, човек да мисли в правилната посока, да не се предава.

„Психиката в такава ситуация е най-важна. Очаквах подкрепа, но не в такива мащаби. Всичко това надмина моите очаквания. Знам, че хората помагат, така както и аз съм помагал. Но това е като цунами, няма и за 24 часа парите се събраха. Ако Люби има нужда от допълнително лечение, те ще се използват. Ако не, ще бъдат дарени за лечение на друго болно дете. Искам всичко да бъде прозрачно. Сметката, в която се събират пари, беше нулева от датата, в която публикувах това за Люби. Искам да се знае какви пари са влезли, колко са били разходите и приходите.“, допълва още футболистът.

По думите на Сакалиев до този момент сумата е около 70 хил. евро. Тя не е фиксирана, защото след започване на лечението не се знае как ще се развие самият процес.

„Може да е под тази сума, но може и да е над. Това ще стане ясно по време на лечението. Тези средства са за химиотерапията. Въпросната болница, в която се намира, е много добра. И със Стилиян Петров съм говорил по този въпрос. Да, може да е малко по-скъпа, но като цяло хората, които работят там, са много компетентни и са едни от най-добрите в Европа. Ние сме внесли 15 хил. евро, за да може да започне лечението. Оттук нататък след всяко едно действие, което болницата предприема към Люби, ще изпраща информация какво се е случило, колко пари и за какво са дадени и колко още са необходими. Сестра ми се занимава с всичко, свързано с финансите и разплащанията към болницата“, допълва Стойко Сакалиев.

Бившият нападател на ЦСКА не разкрива кой е човекът, който му е помогнал не само финансово, но и психически. Благодарен е на всеки, който е откликнал на апела за спасението на дъщеря му.

Continue Reading

Previous: Месец след сватбата вокалистката на Трифонов потъна в скръб
Next: Българската сватба, която стана известна в цял свят

Последни публикации

  • Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.