Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само на 20 километра от Пловдив се намира мястото с най-лековит и чист въздух
  • Новини

Само на 20 километра от Пловдив се намира мястото с най-лековит и чист въздух

Иван Димитров Пешев юни 18, 2023
dkasdiasikskrksrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Кога за последно диша кислород?“ е въпрос, който едва ли някой ще ви зададе. Хубаво е обаче от време на време сами да питаме себе си и ако нямаме готов отговор, да оставим за миг злободневните теми на заден план и да си отделим малко време, разказва сайтът „Трип.Дир“

Бойково

На 20 км от Пловдив, отново в полите на Родопите, лежи село Бойково, населявано от едва 80 жители. Световна слава като едно от местата с най-чист въздух в Европа то добива още по времето на социализма.

През 1987 г. Френската академия на науките прави изследване и установява, че 3 места на Стария континент имат целебен въздух – Шамони във Франция, Карлови вари в Чехия и село Бойково в Родопите. Последното е разположено на най-северните склонове на рида Чернатица, на надморска височина 1106 метра. Селото попада в планинска климатична област, като климатът е мек, с прохладно лято и сравнително мека зима, в която вали обилно сняг.

Местоположението на Бойково е такова, че е защитено от силни и студени ветрове. Подходящо е за малки деца и хора с астматични и белодробни проблеми. Селото е създадено след обединението на множество колибарски махали и родове. В момента там има над 900 къщи, но повечето се ползват като вили и нямат постоянни обитатели. По време на пика на Ковид мнозина са пристигали в Бойково, за да карат карантината и оздравявали по-бързо, казва кметският наместник на селото.
Чепеларе

Климатолечението в китното Чепеларе има вековни традиции. Още през 1911 г. там се открива първата болница за лечение за белодробни заболявания, а след това през 1933 г. в Пампорово е отворена и първата вила-пансион от Никола Чичовски, с което се поставя началото на развитието на курорта.

Гъстите борови гори в района са разковничето за лечебния въздух, защото увеличават неговата йонизацията. Високата фитонцидна наситеност е вид въздушен антибиотик, с който природата ни дарява по време на цъфтежа на боровете. Експерти отчитат, че в Чепеларе има целебно съчетание на ниска влага, много слънчеви дни и висока йонизация на въздуха.

Тя подобрява настроението, неутрализира радиацията, лекува белодробни болести, алергии, мигрени, влияе за възстановяване на функцията на нервната система, спомага за убиването на бактериите и вирусите и увеличава усвояването на кислорода. Градът е и с най-голяма надморска височина у нас – на над 1140 метра. Той е в преходно-континенталната зона, затова и зимата тук е мека, но пък снегът се застоява от 80 до 120 дни в годината. Чепеларе се слави и с 2000 слънчеви часа годишно.
Батак

Едно от невидимите чудеса на Родопите е чистият въздух. Според експертите от НАСА възрожденската светиня Батак е сред местата, на които американската космическа агенция е измерила, че качеството на въздуха е изключително високо, няма замърсявания и притежава лечебно въздействие.

До откритието се стигнало по случайност, след като екип от Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ изследвал от хиляди километри височина целия родопски регион, установявайки, че въздухът на Батак се отличава с естествената си йонизация.

Историческият град, намиращ се на 27 км от СПА столицата на Балканите – Велинград, се извисява на 1036 метра над морското ниво в района на Западните Родопи. Котловината, в която е сгушен, е обградена от бърда и Батак е защитен от силни ветрове. Характерно за този район явление „белият вятър“, както местните наричат южняка. През лятото там е прохладно, а през зимата снеговете не липсват.
Сандански

Климатът и минералната вода на Сандански са прочути в цял свят и са неговото съкровище. Доказано правят чудеса със здравето, а свидетелства за това има още от 2 хилядолетия преди Христа, когато в района възникват първите селища. Познанията от древността не са забравени и днес, а неслучайно градът продължава да се развива и налага като един от предпочитаните балнео и СПА центрове в страната. Градът, намиращ се в подножието на Пирин, се е разпрострял амфитеатрално от двете страни на река Санданска Бистрица.

Той е признат за най-добрата естествена лечебница в Европа на бронхиална астма. Основен фактор за това е уникалният климат – преходно-континентален с изразено средиземноморско влияние, заради което градът е известен като „българскияклиматичен юг“. Въздухът в Сандански е чист, беден на алергени, богат на кислород и отрицателни йони и лекува редица белодробни заболявания.
Искрец

Село Искрец се намира на 45 км от София, съвсем близо до Своге. През далечната 1908 г. там е построен санаториум за лечение на туберкулоза с указ и дарение от цар Фердинанд. Мястото е избрано от специално назначена от монарха комисия, която е пътувала из България и е извършвала измервания на климатичните параметри.

Спират се на Искрец заради специфичния микроклимат, чист въздух и незначителния брой на мъгливите дни, което го прави подходящ за лечение на хора с белодробни заболявания. И до сега секвоя, посадена преди 114 години от цар Фердинанд, се издига до входа на специализираната белодробна болница за продължително лечение в селцето. То е предпочитано място за туризъм, почивка и отдих през уикенда най-вече от столичани заради чистия си и полезен за здравето въздух.
Радунци

В село Радунци до Мъглиж също казват, че имат най-чистият въздух на Балканите. Твърдят го не само местните хора, но доказателство за това е, че мястото е било избрано за построяването на най-голямата белодробна болница у нас още по царско време сред други 20 в страната.

Тя е била предназначена за долекуване на туберкулоза, за костно-ставна туберкулоза и за други тежки белодробни заболявания. Намира се на 650 метра надморска височина, но днес, за съжаление, не функционира. Лично Цар Борис III дарил през 1936 година 500 дка гори и ливади в землището на село Дъбово, за да бъде подсигурена издръжката на болницата. Все още обаче лечебният туризъм в региона е развит.

За силата на въздуха там се носят дори легенди. Една от тях гласи, че дядо на име Радун (откъдето идва името на селото – Радунци), се разболял от туберкулоза, но всеки ден идвал в тази местност с овцете си и след известно време оздравял благодарение на чистия въздух. Никой от семейството не искал да го придружава, освен най-малката внучка. След време всичките му роднини починали от туберкулоза, само той и внучето, с което ходели на паша, оцелели.
Трявна

В Трявна въздухът също е известен със своите лечебни свойства. Тук децата зачервяват бузките, придобиват апетит и укрепват, казват всички местни хора. Неслучайно във възрожденския град е построен и един от известните белодробни санаториуми за деца, защото въздействието на кислорода в региона е наистина силно. Трявна е планински град, а свежият въздух там е с умерена влажност. Характерно е, че в региона липсват мъгли и климатът е мек през всички годишни сезони. Една от причините въздухът там да е толкова феноменален, са фитонцидите от боровите гори наоколо, които убиват всички микроби в организма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте изворите на минерална вода в България: Разберете къде, коя, какво лекува
Next: Едно от най-лековитите чудеса в Европа се намира в китно българско село

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.