Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само на 48 години почина лекарят Владимир Зеленко
  • Новини

Само на 48 години почина лекарят Владимир Зеленко

Иван Димитров Пешев юли 3, 2022
vadlzdlzlenlnko.png

Само на 48 година почина емблематично лице на антиваксърите по цял свят – Владимир Зеленко.

Негови клипове срещу ваксините переодично се разпространяват и в България и трупат хиляди лайкове от хора, които имат вяра на конспиративните теории и псевдолечения.

Новината за смъртта му бе шок за антиваксърите по света, които го възприемаха като гуру.

Самоопределящ се като „прост селски лекар“, той спечели националното внимание през 2020 г., когато Белият дом по времето на Тръмп обърна внимание на режима му с хидроксихлорохин.

Владимир Зеленко, лекарят от православния анклав близо до Ню Йорк, който стана известен в началото на пандемията с рекламирането на неизпитан лекарствен коктейл, почина от рак на белите дробове 48 години, съобщиха медиите в САЩ.

Фондацията, която Зеленко стартира, за да развие теориите си, след като той напусна семейната си медицинска практика, обяви смъртта му в четвъртък, заявявайки, че ще приема дарения, за да продължи работата си, която включва противопоставяне на ваксините, посочва Ню Йорк таймс.

Владимир Зеленко, самоопределящ се като „прост селски лекар“ от северната част на щата Ню Йорк, който стана известен в първите дни на пандемията с противоречивото му лечение на вируса, спечелило подкрепата на Белия дом, почина в четвъртък в Далас.

Той беше на само 48 години.

Кадър Радио NVC Руско радио Чикаго

Той има 8 деца от 2 брака и е православен евреин.

Забраняван периодично от основните социални медийни платформи заради насърчаване на дезинформация, Зеленко остава икона за движението против ваксинирането и много от неговите поддръжници. Той се присъединява към някои от тях в анти-vaxx съобщения и псевдонаучни проучвания, твърдящи, че милиони хора са умрели от ваксини. Много от тях публикуваха жалейки към него, когато новината за смъртта му се разпростран.

Зеленко, който се нарича Зев, е роден в Киев, Украйна, през 1973 г. и се премества в Съединените щати със семейството си четири години по-късно, според некролог, публикуван от неговата медицинска компания. Той завършва университета Хофстра и след това получава медицинска степен в университета в Бъфало, преди да започне практика в Монро, Ню Йорк.

Съпругата му Ринат Зеленко каза, че той е починал от рак на белия дроб в болница, където е бил на лечение.

В рамките на седмици той стигна до „откритие“, което настояваше, че е ефективно лекарство: коктейл от три лекарства от антималарийното лекарство хидроксихлорохин, антибиотика азитромицин и цинков сулфат.

Той не беше първият лекар, който популяризира хидроксихлорохина. Но той започна да привлича национално внимание на 21 март – два дни след като президентът Доналд Дж. Тръмп за първи път спомена лекарството на брифинг за пресата – когато д-р Зеленко публикува видеоклип в YouTube и Facebook, в който твърди, че има 100% успех с лечението.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съдбата на 3-годишно момиче е предупреждение за всички родители! Децата правят много често това, но то може да е смъртоносно
Next: Студент направи вълшебен ремонт на порутен апартамент в панелен блок, тези СНИМКИ ще ви шашнат

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.