Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само панделката я прикрива! Дженифър Лопес лъсна на червения килим в напълно прозрачна рокля
  • Новини

Само панделката я прикрива! Дженифър Лопес лъсна на червения килим в напълно прозрачна рокля

Иван Димитров Пешев януари 22, 2023
jernfndfgdf.png

Отдавна не бяхме виждали Дженифър Лопес на червения килим! Но в близко бъдеще феновете ще могат да се насладят на нейните изяви – актрисата ще промотира филма „Моята пиратска сватба“, в който изигра главната роля.

Официалната премиера е насрочена за 27 януари, а сега се състоя първата премиера в Лос Анджелис. И, разбира се, Лопес беше нейната главна звезда. Въпреки че много известни актьори участваха във филма дори без нея:

Джош Дюамел, Дженифър Кулидж, Лени Кравиц, Соня Брага и други знаменитости играха във филма. Но Джей Ло определено открадна шоуто на червения килим.

Не изпускай тези оферти:

За появата си Дженифър избра двусмислена рокля на Valentino – напълно прозрачна, но съвсем не вулгарна.

Благодарение на многото блестящи кристали, жълтата панделка (тя предизвика най-много въпроси за тоалета) и правилната драперия, всички стратегически важни места бяха покрити и Лопес можеше спокойно да позира за фотографите, без да се страхува прожекторите да „осветят“ прелестите й.

Джей Ло прозрачна рокля

Дженифър Лопес прозрачна рокля

Дженифър Лопес

Лопес с удоволствие позира с мъжката част от актьорския състав и режисьора на лентата. Чудим се дали Бен Афлек ще ревнува? Невъзможно е да спрете да гледате такава красавица като съпругата му.

Джей Ло рокля Валентино
Джош Дюамел, Дженифър Лопес, режисьор Джейсън Мур

Е, Лопес за пореден път доказа, че е самото съвършенство. И дори ако нейните тоалети изглеждат твърде открити за някого и понякога има модни провали, Дженифър си остава истинска икона.

На нейната смелост и самочувствие може само да се завижда, а луксозната фигура на 53-годишната звезда кара дори младите момичета да скърцат със зъби от завист

Тя е една от малкото холивудски личности, които умеят да представят откровеността, граничеща с вулгарност, с особено достойнство. Ако, например, „голите“ рокли на Бела Хадид и Кендъл Дженър (които могат да бъдат дъщери на Дженифър) предизвикват шок и осъждане, то тоалетите на Лопес само възхищават и спират дъха ви.

Continue Reading

Previous: На 118 г. почина най-старата жена в света. Диетата й ще ви удиви
Next: Не съм виждала синовете си от 10 години. И те не ми липсват нито за миг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.