Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само преди минути управниците излязоха от луксозната зала и съобщиха бъдещето на България
  • Новини

Само преди минути управниците излязоха от луксозната зала и съобщиха бъдещето на България

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
luskskskaoa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Управляващата коалиция обсъди тази вечер и постигна съгласие по Националния план за въвеждане на еврото. Срещата бе в Министерството на финансите.

На продължилия близо три часа извънреден експертен съвет, свикан от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, представителите на отделните партии са се разбрали датата за влизане на еврото да остане 1 януари 2024 г., а планът да влезе да обсъждане в парламента.

“Обсъдихме темата за еврото. На този етап продължаваме да работим по датата 1-ви януари 2024 г., както беше заявено още през 2017 г. Тук става дума за план, който е оперативен, който е за техническа подготовка на банките”, заяви след края на срещата Ивайло Мирчев от “Демократична България”.

Председателят на парламентарната група на “Продължаваме промяната” Андрей Гюров уточни, че е постигнато съгласие и за предложените от кабинета антиинфлационни мерки:

“Това, което ще направим сега, е да се върне при парламентарните групи и да ги обсъдим с тях. Имаме достатъчно буфер да работим с бюджета, така, че да можем да подкрепи хората по възможно най-добрия начин”.

Председателят на бюджетната комисия в парламента Любомир Каримански (“Има такъв народ”) каза, че се работи от гледна точка на стратегическите приоритети за въвеждане на еврото и в същото време по т. нар. технически и оперативен план. Казах, че може да бъде обсъден в бюджетната комисия. Стратегическите приоритети е нормално да бъдат обсъдени там, каза той.

Мисля, че всички разбрахме колко е важно стратегическите приоритети да бъдат обсъдени там, където им е мястото – в бюджетната комисия, в парламента дори, но всички се съгласихме, че има още какво да се прави, коментира Каримански на въпрос дали има разминаване между партньорите. Той каза, че докато не са получили нищо допълнително като анализ, датата за влизане в еврозоната остава 1 януари 2024 г. Когато получим необходимите анализи от Министерството на финансите и от останалите институции, тогава вече ще преценим всичко, дали “се връзва така, както е планирано”, допълни Каримански.

Парламентарната група на “Има такъв народ” поиска в декларация миналата седмица Националният план за въвеждане на еврото да бъде обсъден в парламента и напомни за коалиционното споразумение и декларирания там приоритет еврото да бъде въведено след анализ и мащабна информационна кампания.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Протестиращи крещят, вече мобилизират полиция, какво се случва: Василев свика управниците
Next: Кличко: Не вярвате, но Русия може да нападне България

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.