Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Самотен татко продава химикалки на улицата в лошото време, за да нахрани дъщеря си
  • Новини

Самотен татко продава химикалки на улицата в лошото време, за да нахрани дъщеря си

Иван Димитров Пешев април 9, 2023
daddastasyhasytas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Когато самотен баща се нуждаеше от пари, за да издържа себе си и децата си, той продаваше химикалки отстрани на пътя. Без да знае, непознат го снима и променя живота му завинаги.

Абдул Халим Атар се опита да продаде химикалки, докато носеше дъщеря си по улиците на Бейрут, Ливан, през 2015 г. Те бяха горещи и уморени, докато се бореха да си купят храна и да оцелеят.

Палестинско-сирийският бежанец имаше две деца, за които трябваше да се грижи, деветгодишният Абделила и четиригодишният Рийм. Атар работеше във фабрика за шоколад, преди страната му да влезе във война и те бяха принудени да напуснат домовете си.

СНИМКАТА ТРОГНА МНОГО ХОРА

Бащата нямаше представа, че исландският уеб разработчик Гисур Симонарсон е направил снимката му. Постът обаче скоро стана вирусен и докосна сърцата на много хора по света.

Изражението на отчаяние на лицето на Атар, съчетано с умората на дъщеря му, беше образ, от който мнозина не можеха да се отърсят. Симонарсон сподели, че потребители са се обръщали към него с предложения да помогне на бащата. Първо обаче трябваше да го проследят.

ИЗЛИВ ОТ ПОДКРЕПА

Използвайки хаштага „BuyPens“, хората се обединиха, за да помогнат и да намерят Attar. Симонарсън каза: „Благодаря на всички за изливането на подкрепата. Работя усилено, за да се свържа с човека и ще осигуря начин да помогна, след като бъде намерен.“

В рамките на часове те успешно го намират и организират кампания за подпомагане на семейството. Бяха събрани повече от $100 000 и това остави Атар без думи.

БАЩАТА БЕ ЕМОЦИОНАЛЕН

Attar беше зашеметен от глобалния интерес и помощта от страна на онлайн потребители. Той каза: „Бях изненадан да разбера, че хората в чужбина са чули за моята история и се грижат за децата ми. Не можах да сдържа сълзите си и [продължих] да прегръщам децата си.“

Атар сподели, че неговият приоритет номер едно е да заведе децата си на училище. Той обясни:

„Надявам се, че мога да взема децата и да живея в Европа. Там те ще имат много по-добър шанс за добро образование. Наистина се надявам да успея да го направя.“

ПЛАНОВЕТЕ МУ ЗА БЪДЕЩЕТО

Атар премина от отчаян човек, продаващ химикалки отстрани на пътя, до човек с мечти и планове за бъдещето. Той планирал да използва част от парите, които получава, за да помогне на своите колеги бежанци.

Той също имаше резервен план, ако не успее да уреди преместването им в Европа. Снабден с щедрите дарения, Атар разкри, че потенциално би отворил магазин за шоколад в Ливан, за да подкрепи семейството си финансово.

За съжаление много семейства по света се борят да свържат двата края и да оцелеят. Четирима братя и сестри продадоха старите си мръсни плюшени мечета по улиците на Южна Африка. Те отчаяно се нуждаеха от пари, за да си купят храна и да платят наема си.

За щастие милосърден непознат видя семейството миналата година и реши да им помогне. BI Phakathi изслуша тяхната история и им даде повече от достатъчно пари, за да покрият всичките им разходи. Неговите действия промениха живота им.

Използвайки каквото имаха на разположение, било то химикалки или играчки, и това семейство, и Атар дадоха всичко от себе си. Те бяха възнаградени от щедростта на непознати, които правят света по-добро място.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шеф уволни самотна майка в отпуск по майчинство, без да знае, че най-големият й син е топ адвокат
Next: Жена проверява скрита камера и открива, че свекърва й се промъква в спалнята й през нощта

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.