Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашо Кадиев хвърли в ступор всички с това, което направи в ефир
  • Новини

Сашо Кадиев хвърли в ступор всички с това, което направи в ефир

Иван Димитров Пешев януари 6, 2024
asdcasdfdsgdfgdfgfd.png

Сашо Кадиев и новото предаване, което води в ефира на bTV – „Кой да знае“, предизвикват все по-сериозен интерес в зрителите и не малко коментари в социалните мрежи.

 

При последното издание обаче, синът на Катето Евро направи нещо, което едва ли някой е очаквал да види толкова рано в едва първи сезон от продукцията. В момент, когато един от отборите разпалено разсъждаваше върху поредния въпрос, Кадиев се отегчи от ситуацията и демонстративно седна в публиката.

 

Разсъжденията на Милица Гладнишка и новия гост в отбора й – колежката й в киното и театъра Мая Бежанска, докараха не само Сашо Кадиев, но и конкурентния отбор на актьора Христо Пъдев до тотално отегчение. Тримата дори седнаха сред публиката, за да отброяват от там минутите, в които двете дами усилено разсъждаваха.

Въпросът, който създаде такава анархия сред участниците, бе: „Какво се случва, ако хвърлите в ледена вода кутия от бира, пълна с вряща вода“. Милица и Мая се хвърляха в различни причудливи разсъждения в търсене на отговора и в крайна сметка успяха да го нацелят. Докато това се случи обаче, предизвикаха безапелационни действия от страна на водещия.

 

При последния въпрос отборът на Милица и Мая беше с 900 лв., а този на Христо и Фицата с 600. И двата отбола решиха да рискуват и заложиха всичките си пари, но в този случай изгубиха и занулиха сметката си.

А въпроса беше: „В сравнение със събратята си в природата врабчетата имат…“, с възможни отговори: „А. По-тънки пера, Б. По-твърди човки, В. По-големи мозъци“. И двата отбора маркираха отговор „А“, но се оказа, че верен е „В“. Така всички завършиха с 0 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турция прави нещо невероятно за хората, чиито живот бе разрушен от страшните земетресения
Next: 16 години, след като Стависки уби Петър и прати Мануела в кома, един българин не издържа и

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.