Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • САЩ остават дългосрочно фокусирани върху Индо-тихоокеанския регион въпреки опасенията за
  • Новини

САЩ остават дългосрочно фокусирани върху Индо-тихоокеанския регион въпреки опасенията за

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
САЩ остават дългосрочно фокусирани върху Индо-тихоокеанския регион въпреки опасенията за

Блинкън: Този век ще бъде оформен от това, което се случва в Индо-тихоокеанския регион

САЩ остават дълготрайно фокусирани върху Индо-тихоокеанския район макар опасенията за съветска експанзия против Украйна, сподели през днешния ден американският държавен секретар Антъни Блинкън, представен от Асошиейтед прес.

Американският първи посланик е в австралийския град Мелбърн за утрешната среща с сътрудниците си от Австралия, Индия и Япония.

Страните вземат участие в Четиристранния разговор за сигурност – блок на демокрациите от Индо-тихоокеанския район, прочут също като „Куад “ и основан за въздържане на районното въздействие на Китай.

„Няколко други неща се случват по света сега, някои от вас може да са го забелязали. Пред нас е предизвикването с Украйна и съветската експанзия. Работим непрекъснато по това „, сподели Блинкън в първото си обществено изказване след идването си в Австралия.

„Ние обаче знаем, а държавният глава знае по-добре от всички, че това столетие ще бъде завършено от това, което се случва тук в Индо-Тихоокеанския район „, добави той.

Визитата на Блинкън има за цел да затвърди ползите на Съединени американски щати в Азия и устрема им да се опълчват на възходящата агресивност на Китай в района. Държавният секретар ще посети също Фиджи и ще разиска възходящите опасения от Северна Корея със своите сътрудници от Япония и Южна Корея в Хавай.

Австралийската външна министърка Марис Пейн, която ще ръководи срещата на „Куад „, сподели, че в дневния ред на диалозите ще бъдат включени въпросите за разпределението на имунизациите против COVID-19, кибер- и основните технологии, противодействието на злонамерената и рискова дезинформация, тероризма, морската сигурност и климатичните промени, отбелязва Българска телеграфна агенция.

Continue Reading

Previous: Момиче самосатастрофа на бул. Черни връх в София.Няма пострадали, а
Next: Ужас! Двама младежи загинаха в катастрофа в Плевенско – КРИМИНАЛНО

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.