Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сбъдва ли се пророчеството на Свети Паисий за Третата световна война?
  • Новини

Сбъдва ли се пророчеството на Свети Паисий за Третата световна война?

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
nsoosofosor.jpg

Неотдавнашната новина, че Турция затваря Дарданелите
и Босфора за военни кораби заради конфликта между Русия и Украйна предизвика отново
интерес към пророчествата на Свети Паисий Светогорски. Канонизираният за светец
през 2015 г. свят мъж е роден през 1924 г. в Кападокия, живял е на Атон и в планината
Синай, а мощите му днес почиват в манастира Св. Йоан Богослов на Халкидики, където
той умира през 1994 г.

Името на Св. Паисий Светогорски се появи за пореден път в гръцките медии тези
дни, след като собственикът на футболен клуб „Панатинайкос“ Димитрис Джанакопулос
публикува снимка на светеца в социалните мрежи заедно с негово пророчество за
Третата световна война. „Когато турците затворят проливите, ще дойде Трета световна
война“, написа Джанакопулос, позовавайки се на цитат от Св. Паисий, съобщи Greek
City Times.

Припомняме, че след заседание на кабинета, проведено на 28 февруари вечерта,
турският външен министър Мевлют Чавушоглу предупреди всички страни (без значение
дали граничат с Черно море или не) да не изпращат военни кораби през проливите
Дарданелите и Босфора по време на войната между Русия и Украйна. Правото да ограничава
транзитното
преминаване на военни кораби през проливите по време на война се дава на Турция
съгласно Конвенцията от Монтрьо от 1936 г.

В гръцките медии отново бе разпространено пророчество, приписвано на Св. Паисий
Светогорски, в което се говори за „руско-турски“ конфликт, какъвто не е налице,
но пък пророчеството касае затварянето на проливите. В него се казва, че руските
сили ще слязат към проливите, а турците ще ги затворят заради стратегическото
им значение и ще струпат там войски.

„Турция ще бъде отдадена в руски ръце и ще се разпадне на три или четири части“,
гласи пророчеството. Другите европейски държави, сред които Великобритания, Франция,
Италия, ще поискат и те да „вземат за себе си парче“. Така европейците ще влязат
във войната, но Гърция ще държи армията си само на границата без да навлиза в
турската територия. Накрая някогашният Константинопол (днес Истанбул) отново ще
стане православен като Русия ще върне града на гърците, припомнят пророчеството
медиите в южната ни съседка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Войната не е само в Украйна: Янев разби Петков за две големи издънки и го захапа
Next: Уволненият от bTV Венелин Петков с изненадващ ход

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.