Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свекърва ми взе косата и ноктите ми, за да ме отдели от сина си: Намерих ги сгънати в скрина
  • Новини

Свекърва ми взе косата и ноктите ми, за да ме отдели от сина си: Намерих ги сгънати в скрина

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
svasakrkasorasiroasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Една начална учителка сподели в социалните мрежи необичайна история, от която на човек косата му настръхва. Ето какво написа младата жена:

„Нощем виждах привидения на мъртви хора, сънувах кръв, течаща от тавана, по стените…

истински ужас – имах ужасни тъмни кръгове под очите и лицето ми посивя от недоспиване и дори хапчетата за сън не ми помогнаха. Мислех, че ще полудея“, започва разказа си тя.

„…Един ден, докато преглеждах скрина за зимни дрехи, защото навън беше студено, намерих странно нещо под една риза, увито в черно кадифе с нещо натъпкано и вързано с конец. Обикновено слагам лавандула и различни сапунчета между дрехите, но това не ми беше познато. Понеже бързах за работа, просто го сложих в джоба си, облякох се набързо и вече в офиса на работа го извадих пред колежката, да видя за какво става дума.

Трябваше да използвам сила и ножица, но когато отворих черното кадифе, колежката ми и аз бяхме шокирани, пред нас се появиха червени кичури коса, шарени нокти и някакъв вид прах, прилежно увити в кадифето. Косата разпознах веднага, както и ноктите. Боядисвам косата си в червено от доста време, а също така винаги лакирам ноктите си в различни цветове.

Колежката ми веднага започна да крещи панически „Магия!“ Магия!“ и въпреки че цялата треперех от страх и нервност, някак си смогнах да я успокоя. Завъртях очи, защото за мен до този момент магиите бяха просто суеверия и приказки за малки деца, така че тази нейна реакция ми се стори пресилена. Престорих се на безразличие, докато всъщност бях доста разстроена.

Въпреки че не съм любител на суеверията и не искам да вярвам в бабините деветини, това, което видях пред себе си, не ме остави равнодушна. Отидох до банята, изхвърлих съдържанието в тоалетната чиния и пуснах вода три пъти. С тази постъпка малко се поуспокоих, въпреки че все още се чудех откъде е това черно кадифе в скрина ми.

Само три дни по-рано, за уикенда, пренареждах скрина. Ако имаше нещо странно, със сигурност щях да го видя. В неделя вечерта свекърва ми дойде на гости и заради нея, тъй като е много любопитна и проверява чистотата в дома ми, обърнах къщата с главата надолу и я изчистих основно. Единственото нещо, което ми хрумна беше, че тя беше оставила това странно нещо, увито в черно кадифе. Просто не ми хрумваше обаче защо и откъде е намерила косата и ноктите ми.“

Учителката продължава, разкривайки, че е разбрала истината едва след 18 месеца. А това, което й се случило през този период, е било ужасно:

„…От този ден нататък, каквото можеше да се обърка – стана от лошо по-лошо. Вкъщи започнахме да се караме за глупости, обвинявахме се един друг, веднъж дори полетяха шамари, после извинения и признания в любов, а след това и физически сблъсъци. Все по-често мислех за развод и пренасях проблемите от вкъщи на работа. Не исках нито да работя, нито да живея. Бях уморена от всичко.

Тогава моята най-добра приятелка и колежка ми напомни какво бях открила преди повече от година и половина в скрина си и предположи, че проблемите ми най-вероятно са причинени от черна магия. Яростно отрекох нещо подобно и си взех отпуск по болест, за да разбера защо се тревожа. Не исках да обвинявам свекървата, защото я смятах за прекрасен човек, нищо, че обича да си пъха носа във всичко и се интересува от всичко, други забележки към нея нямах.

Скоро започнах да изпитвам фобия от всичко. Страх ме беше да изляза от вкъщи, защото ме плашеха кучета, котки, коли, не можех да пресека улицата, дори хората ме плашеха… явно се побърквах. Просто бях като омагьосана.

Тогава моята колежка ме извика при себе си и се опита да ме вразуми: „Учениците те чакат, не можеш да живееш вечно вкъщи“, а аз, за ​​да не я плаша повече, отколкото вече беше уплашена, не й казах, че през нощта виждам мъртви хора и постоянно сънувам ужасни неща, кръв навсякъде, капеща от тавана и по стените…

Колежката сама отишла при лечителка-ясновидка. Там тя разбрала истината за стореното над мен и ми каза: Запомни, не си виновна. Каквото и да правиш, тя никога няма да те обича или да те приеме. Докато е жива, ще направи всичко, за да ви навреди и да ви раздели“. Тя ми разкри много неща, за които само аз знаех и дори неща, за които не знаех. Например разбрах, че свекърва ми е платила малко на момичето, което идва веднъж месечно да ми чисти, за да събере части от косата, ноктите и други „материали“, необходими за правене на черна магия .

Тогава за първи път повярвах в черна магия и магьосничество и ще бъда благодарна на моята приятелка до гроба, че не се отказа от мен. Веднага щом започнахме лечението, се почувствах по-добре… вече всички карти са в моите ръце“ – завършва разказа си учителката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Премахва подаграта като с магическа пръчка -облекчава цялостното състояние на болния
Next: Най-голямото съкровище на Балканите е скрито в Стара планина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.