Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Световен гигант прави фабрика в този български град, търси 110 души за работа
  • Новини

Световен гигант прави фабрика в този български град, търси 110 души за работа

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2024
asdcsdcsddfvdfvfdvfdv.png

Кадър Гугъл мапс

Министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева връчи в Пловдив сертификат за приоритетен инвестиционен проект „Фабрика за асемблиране на ел. продукти ниско напрежение“ на „Шнайдер Електрик България“ ЕООД. Размерът на инвестицията на компанията е 107 млн. лв. и се предвижда разкриване на 110 нови работни места, предаде „Пловдив 24“.

Инвестиционният проект е свързан с нова производствена база, в която ще бъдат внедрени последен клас технологии и ново оборудване, въглеродно неутрални строителни материали и използване на възобновяеми източници.

„Работим целенасочено за това България да се утвърди като привлекателна дестинация за инвеститори с добри и предвидими условия. Подкрепяме и компаниите в страната да модернизират производствата си и да внедряват нови технологии“, коментира министър Стойчева.

Във фабриката в Пловдив ще се асемблират, тестват и опаковат прекъсвачи и други електропродукти за ниско напрежение. Предвижда се внедряване на последен клас софтуерни технологии, индустриални автоматизации, възобновяеми източници на енергия и други.

Крайната цел е реализацията на „умна производствена сграда“ – със сертификат Smart factory, спрямо глобалните вътрешни стандарти на „Шнайдер Електрик“ за покриване на критериите за платинен LEED сертификат и стандарт Advanced Lighthouse на Световния икономически форум, с който ще се превърне в първата от този вид производствена сграда в Централна и Югоизточна Европа.

На връчването на сертификата по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) присъстваха още изпълнителният директор на „Тракия икономическа зона“ Пламен Панчев и директорът на дирекция „Насърчителни мерки и проекти“ в МИР Елена Пищовколева.

От 6 юни 2023 г. до момента МИР издаде 23 сертификата за инвестиции по ЗНИ. Планираните инвестиции са в размер на близо 510 млн. лв., по които ще се разкрият 2022 нови работни места в София, Видин, Бургас, Кърджали, Омуртаг, Стара Загора, Свищов, Русе, Шумен, Пловдив, Русе и Перник.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скъпо, скъпо, но си е на сметка: Нашенци отидоха на пазара в Одрин и онемяха
Next: Разгеле: Ето как правилно да измием прозорците и огледалата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.