Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Световната банка с голяма новина за влизането на България в еврозоната, ето кога това ще е възможно
  • Новини

Световната банка с голяма новина за влизането на България в еврозоната, ето кога това ще е възможно

Иван Димитров Пешев април 12, 2024
asvdvdsfbfngnhgn.png

Икономиката на България се е забавила през 2023 г. в унисон с тенденциите при ключовите европейски партньори. Инфлацията е продължила да се забавя, което излага на риск присъединяването към еврозоната през 2025 г.

Реалните увеличения на заплатите са изпреварили растежа през 2023 г., подхранвайки опасенията за конкурентоспособността. Новата ескалация на политическата несигурност заплашва планираните от правителството реформи.

 

Това се казва в най-новия доклад на Световната банка в частта му за нашата страна.

Доходи

Въпреки че България се доближава постепенно до средните доходи в ЕС от началото на века, пътят й на развитие остава неравномерен. До 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) е достигнал 62,1 на сто от средния БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност, но България остава най-бедната страна членка.

Освен това институционалните и правителствените слабости продължават да възпрепятстват по-бързия растеж и развитие на производителността, пише в документа.

Икономическият растеж е спаднал умерено през 2020 г., следван от рязко възстановяване през 2021-2022 г.

Фискалната позиция на страната остава силна въпреки разходите заради различни кризисни ситуации. Нетният дефицит не е надхвърлил границата от 3 на сто през никоя от кризисните години, а държавният дълг при прогнозирани 23,8 на сто от БВП през 2023 г. е останал един от най-ниските в ЕС.

През 2015-2020 г. икономическият растеж е подобрил жизнените стандарти за средните и най-бедните 40 на сто от домакинствата.

Тези подобрения са довели до значимите 9,6 процентни пункта намаление на бедността за периода.

Инфлация

Увеличението на потребителските цени е продължило да се забавя през 2023 г., за да достигне 3,8 на сто до януари 2024 г. Въпреки това дезинфлацията е бавна и средната годишна инфлация е ударила 15-годишен максимум от 9,5 на сто през 2023 г.

Прогнозите на Световната банка сочат, че фискалният дефицит е достигнал 2,4 на сто от БВП през 2023 г., или под тавана от 3 на сто от Маастрихт.

Прогнозите са икономическият растеж на България да нарасне през 2024-2025 г. с очакваното възстановяване в еврозоната.

Целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. може да се окаже трудна, но не и невъзможна за постигане, ако се формира стабилно правителство и тенденцията за дезинфлация продължи през идните месеци.

Политическите рискове ескалираха отново след провалената ротация на кабинета, която свали от власт последното редовно правителство през март 2024 г.

Страната върви към нови избори – шестите за около 3 години, което може да забави темпа на реформите и да застраши постигането на ключови политически цели като присъединяването към еврозоната, предупреждава Световната банка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават пенсиите за май на нова дата преди Великден, обяви НОИ
Next: Всяка жена над 40 години ще бъде благодарна: 2 супени лъжици кафе към крема и забравяте за бръчките

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.