Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светослав Илчовски каза цялата истина за спора между държавата и земеделците и кой наистина е прецакан от ситуацията
  • Новини

Светослав Илчовски каза цялата истина за спора между държавата и земеделците и кой наистина е прецакан от ситуацията

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
sdfhfghfgjdfgjfg.png

Крупен зърнопроизводител коментира пред бТВ истината за украинското зърно, за пазара, за протестите.

Светослав Илчовски не крие, че още на 20 години става милионер от производството на зърно. Притежава 130 хиляди декара земя в България и около 90 хил. декара в Румъния.

„Директните плащания са ограничени за земеделците, но на нас ни плащат „зелени плащания“ – за спазване на зелени производствени практики, да пазим почвата и да облагородяваме земята“, обясни пред Стоян Георгиев Илчовски, който е сред най-големите производители в страната.

Според него изказването на премиера Денков за „преговорите с терористи“ е глупаво.

„Бойко Борисов ги подхлъзна да говорят глупости“, посочи той.

„Слънчогледът не е борсова култура. Той е с манипулирана стойност. Дава се, че има свръхпроизводство на слънчоглед, а то няма.

Нито украинският слънчоглед влияе на цената, нито нашият. Знам, че този слънчоглед го няма. Докладът на Министерството на земеделието на САЩ е манипулиран. Този слънчоглед“, посочи той.

„Украинското зърно няма да повлияе на цените. Цената в търговската мрежа на олиото в момента е манипулирана.

Трябва да е около 2 лева, а тя е повече. Аз няма да участвам в протестите. През последните 3 години се създаде голям балон. Фермерите не бяха подготвени за мениджърите, които продадоха скъпи трактори, за семената, които растат без влага“, добави Илчовски.

„Бившият настоящ премиер ги подведе. Контролира се всичко. Не е спирал контролът– продавайте евтино, защото идва евтиното от Украйна – това е замисълът.

Те трябва да продават под себестойност и са на загуби. Те са на огромни загуби заради скъпата себестойност на декар. Цената не е световна. Слънчогледът не е на борса. Няма такава на света. Определя се, че цената ще е такава и край“, допълни производителят.

„Утре ще протестират хората, които са прецакани. Европейската субсидия се използва за наддаване между фермерите.

Арендата на декар е от 350 килограма зърно до 600 килограма на декар при калкулация на сегашните цени – твърде са си надскочили бизнеса“, обясни един от най-големите производителите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудотворна икона лекува. Вижте я и я усетете! Молитвата е
Next: Извънредна ситуация в центъра на София, почерня от полиция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.