Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът замръзна. Лавров обяви, че войната продължава с пълна сила, става страшно
  • Новини

Светът замръзна. Лавров обяви, че войната продължава с пълна сила, става страшно

Иван Димитров Пешев март 10, 2022
putilavvrovv.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Убийствата на невинни хора в Украйна ще продължат с пълна сила.

„Ние не сме нападнали Украйна”, добави шокиращо той, предаде Нова

Руският външен министър Сергей Лавров обвини украинските „националисти”, че използват цивилни граждани като жив щит. Министърът каза също, че на срещата с украинския му колега Дмитро Кулеба в Турция са обсъдени хуманитарни коридори в Украйна.

В отговор на въпрос на Би Би Си дали е възможно прекратяване на огъня, Лавров заяви, че „специалната военна операция” ще продължи и че Владимир Путин казва, че тя върви по план. „Ние не сме нападнали Украйна”, обясни той, като заяви, че Русия е била заплашена и е трябвало да защити регионите Донецк и Луганск, които Русия смята за независими от Украйна.

Украинският външен министър Дмитро Кулеба говори на пресконференция след последния кръг от преговорите между Украйна и Русия днес в Анталия, Турция. Той съобщи, че не е постигнато съгласие за 24-часово спиране на огъня, но “усилията продължават”, предаде Днес.бг.

Кулеба каза, че двете страни са се договорили да продължат усилията си за намиране на решение на хуманитарните проблеми на място в Украйна.

Той казва, че би бил готов да се срещне отново “в този формат, ако има перспективи за съществена дискусия и търсене на решения”.

“Има две задачи, които трябва да бъдат приоритетни – организиране на хуманитарен коридор от Мариупол и постигане на 24-часово прекратяване на огъня”, заяви Кулеба.

Той казва, че се надява руският външен министър Сергей Лавров да комуникира с лицата, вземащи решения в Кремъл, за да даде възможност на хуманитарния коридор от Мариупол да започне да работи и добави, че войната не може да бъде спряна, ако Русия няма желание да я спре.

Външният министър добави, че вярва, че когато двама външни министри се срещнат, те имат мандат да преговарят по въпросите на мира и сигурността и заяви: “Готов съм да продължа този ангажимент с цел прекратяване на войната в Украйна, спиране на страданията на украинските цивилни и освобождаване на нашите територии от руската окупационна сила”.

Същевременно руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Украйна използва цивилните граждани като щит.

На пресконференция той каза, че са “обсъждали най-вече инициативата на нашите турски приятели по хуманитарни въпроси”.

Той повтори твърденията на Русия, че “цивилните се използват като заложници” от това, което той определи като “така наречените сили за териториална отбрана”. Те се използват “като жив щит”, твърди той.

Лавров казва, че Русия продължава да оперира хуманитарни коридори за цивилни.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ванга със страховито пророчество: Ще има нов потоп на Земята, Черно море ще стигне до Сливен
Next: Бензинът скача до 6 лева това лято

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.