Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сега ще ви разкажа за връзката си с Емануела, обяви Мартин Елвиса от Игри на волята
  • Новини

Сега ще ви разкажа за връзката си с Емануела, обяви Мартин Елвиса от Игри на волята

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
evqlwvaisvkasvas.jpg

Кастингът в петия сезон на „Игри на волята“ безспорно предизвика интереса на зрителите на старта на новия телевизионен сезон.

Именно риалитито за търсачи на силни усещания е първото, което аудиторията видя в есенния ефир.

Вижда се, че Димо Алексиев и Ралица Паскалева ще бъдат водещи не просто на състезателно шоу, а ще има и доста лични драми.

 

В предаването бяха изкарани любопитни истории още в първите епизоди.

 

Сред участниците има хора от най-различния слоеве на обществото, а обединяващото за двама от тях е, че имената им са свързани с известни български поп-фолк певици – Емануела и Деси Слава.

 

Първият е бизнесменът Мартин Николов-Елвис, който е на 38 години от София.

Той е първият милионер, който ще участва във формата.

 

„Собственик съм на едни от най-популярните заведения в момента в България.

Започнахме този бизнес с идеята да направим ресторант. После втори, трети, четвърти, и така вече са седем на брой.

Идеята прерасна и в нощно заведение.

Викаме изпълнители да пеят – едни от най-големите звезди на България, сред които Галена, Преслава, Азис, Меди“, започна представянето си той.

 

Заможният мъж има две висши образования – едното е по специалност „Международни отношения“ в Лондон, а другото е „Право“ в УНСС.

„Родителите ми са юристи.

Много искаха да тръгна по техния път, затова завърших право.

Майка ми е нотариус, има нотариална кантора, където бях помощник, но с течение на времето се видя, че това не е моето.

За да успееш да имаш добър бизнес в България, да изкарваш пари, да можеш да ги контролираш, ми помагат уменията ми в картите.

В свободното си време обожавам да играя, това е моето хоби“, призна той.

 

След това бизнесменът заговори за любовта си с Емануела, с която са имали връзка.

„Има едно клише – на който му върви в хазарта, не му върви в любовта.

При мен не мога много да определя кое е точното, тъй като когато се спомене моето име, най-често ме свързват с певицата Емануела.

 

 

Беше прекрасно в моментите, в които се обичахме, но беше ужасно, ужасяващо, токсично, когато не се обичахме.

Двамата сме много тежки характери, много трудни, с голямо его, инати, и всеки иска да управлява другия.

Истината е, че именно Еманеула ме накара да се запиша за „Игри на волята“.

 

„Аз много гледам предаването.

Когато реших да кандидатствам за игрите, започнах нов вид кондиционни тренировки, за да се подготвя по-добре за кастингите, и съответно за игрите. Не искам да вляза вътре, да ме сочат и да казват, че това е този, който не е подготвен.

Напротив, искам да бъда подготвен и да бъда напълно конкурентен на останалите.

Единственото нещо, за което може би не съм подготвен и няма как да се подготвя, е дивата река и престоят там.

Стандартът ми на живот е доста висок – обичам да си угаждам, обичам да ми е хубаво. Нямам никаква представа как ще реагирам на глад, студ, комари и мръсотия“, категоричен е той.

„Със сигурност най-много за моето участие в „Игри на волята“ ще се вълнуват моите дъщери – Мария-Никол и Каролин.

Те нямат търпение да вляза, големи фенки са на предаването. Мразя лицемери, мразя и лъжци.

В игрите ще има и от двата вида. Моята цел е да достигна финала. Аз играя, за да спечеля.

Имам много силна спортна злоба и спортен хъс. Участвам само и единствено, за да спечеля“, завърши Елвиса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бранимир се е обадил от плаж в Слънчев бряг и оттогава няма ни вест, ни кост от него
Next: Поклон: Слави Трифонов разтърси България с думите си за Лили Иванова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.