Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Селска напитка, която прави чудеса с организма: Нашите прабаби са я използвали като лек за много болести
  • Новини

Селска напитка, която прави чудеса с организма: Нашите прабаби са я използвали като лек за много болести

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
erytrhfgjttjtrj.png

Защо е полезна суроватката? Тя е богата на хранителни вещества, а нашите баби, които са я използвали като лекарство за много болести, са знаели колко е здравословна. Съдържа много въглехидрати, витамини B и E, минерали и млечни захари, които са от съществено значение за мозъка.

Защо е полезна суроватката?

Това е най-доброто природно лекарство за черния дроб

Омазняване на черния дроб, хепатит, жълтеница, увреден черен дроб от алкохол и нездравословна храна, цироза – няма такова чернодробно заболяване, при което суроватката да не помага. Тази скромна напитка съдържа бета-лактоглобулин, който зарежда тялото с аминокиселини, наречени BCAA, които помагат при по-тежки чернодробни заболявания и на пациенти с цироза да живеят по-дълго и по-добре. Ако искате да прочистите черния си дроб, най-доброто, което можете да направите, е да посегнете към чаша суроватка.

Помага да отслабнете

Суроватката съдържа много протеини, които увеличават мускулната маса и дават усещане за ситост с малко количество калории. В 100 мл суроватка има само 26 калории. Тъй като е с ниско съдържание на мазнини и калории и е богата на важни хранителни вещества, суроватката е важна част от редукционната диета и е полезна за всеки, който иска да поддържа стройна линия. Протеините в суроватката повишават и нивото на хормоните, които намаляват апетита и по този начин облекчават чувството на глад.

Решава проблема със запека

Суроватката бързо стимулира храносмилането и решава проблема с подуването и запека. Като се има предвид, че има диуретични свойства, внимавайте да не прекалявате (максимум литър суроватка на ден), защото може да предизвика диария. Суроватката има млечна киселина, която намалява прекомерния брой гъбички и бактерии в червата, а ниското й pH стимулира работата на червата.

Намалява стреса и умората

Суроватката стимулира секрецията на серотонин, хормона на щастието, като по този начин намалява чувството на стрес и хронична умора. Също така съдържа алфа-лакталбумин, който е богат на незаменимата аминокиселина триптофан, известна с регулирането на съня и подобряването на настроението.

Регулира повишените мазнини в кръвта

Суроватката се препоръчва на хора, които имат проблеми с повишени мазнини в кръвта, които трудно се контролират с лекарства и диета. А именно суроватката при почти всички хора регулира повишения холестерол и триглицериди след няколко седмици редовна консумация.

Понижава кръвното налягане

Редовната консумация на суроватка допринася и за здравето на съдовата система, тъй като понижава нивото на глюкозата в кръвта и кръвното налягане, като по този начин намалява риска от заболявания на сърцето и кръвоносните съдове.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не умирайте с мъртвите. Не забравяйте, че виждаме само едната страна на монетата
Next: Момичето изчезнало по време на полет, скоро горката майка разбрала истината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.