Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейство се прибирало, когато по средата на пътя видели жена, която ги помолила да спрат
  • Новини

Семейство се прибирало, когато по средата на пътя видели жена, която ги помолила да спрат

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
hxfhfgnfdne.jpg

Напоследък хората станаха много безчувствени. Ако вървят по улицата и забележат проснат на земята човек, те могат да го подминат, мислейки го за пиян, но никой дори не може да си представи, че може да е болен и да се нуждае от спешна помощ. Малцина ще дойдат и ще помогнат.

Сега ще ви разкажем за един такъв подобен случай.

Млада двойка, прибирайки се с кола към вкъщи, забелязала жена на пътя, която ги помолила да спрат.

Жената в колата помолила мъжа зад волана да не спира, но той решил поне да намали и да види какво се е случило. Това, което видял, го шокирало.

Жената казала на мъжа си да не спира, тъй като може да е твърде опасно, но съпругът решил да мине бавно покрай непознатата, за да се увери, че няма пострадали. Когато се приближили, забелязали, че лицето на жената е покрито с порязвания и синки. Затова решили да спрат и да видят с какво могат да помогнат.

Пострадалата жена помолила за помощ. Тя им казала, че семейството й е претърпяло автомобилна катастрофа, а съпругът й и новороденият им син все още са в колата, която е паднала в дълбока канавка.

Тя им казала, че съпругът й вече е мъртъв, но детето вероятно е още живо.

Мъжът решил да слезе и да се опита да спаси детето, а на жената казал да остане с ранената жена в колата. Когато слязъл, забелязал двама души на предните седалки на колата, но не обърнал внимание на тях, а бързо вдигнал детето и го отнесъл при майка му.

Когато се върнал, не видял майката и попитал жена си къде е отишла. Тя му казала, че жената го последвала обратно до катастрофиралата кола.

Когато мъжът решил да отиде да потърси жената, забелязал, че двама души на предната седалка са мъртви – били мъж и жена. Когато се вгледал по-отблизо, забеляза, че жената е майката, която ги молила за помощ.

Мислите ли, че това е било Божие чудо?

Детето сега живее със семейството, което го е спасило и ще живее, за да разкаже тази история. Ако вярвате във Всевишния и че подобни чудеса наистина могат да се случат, то тази история беше специално за вас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес е Секновение – денят и нощта се стигат. Важат тежки забрани – не похваща работа, не се ядат червени плодове
Next: Разпитват Божков при драконови мерки за сигурност! Изненадващо се появи и съпругата на

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.