Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейството на Антон и Венци, които ходят пеш 11 км на училище, получи хладилник и печка
  • Новини

Семейството на Антон и Венци, които ходят пеш 11 км на училище, получи хладилник и печка

Иван Димитров Пешев декември 26, 2022
asnastastoastnast.jpg

Семейството от смолянското село Сивино живее през зимата с инвалидната пенсия на майката от 396 лв.

Въпреки немотията, в която живеят, тези хора са щастливи, казва дарителят Венцислав Чавдаров

Семейството на двете братчета от смолянското село Сивино, които ходеха по 11 км пеша, за да стигнат до училището си, получи голямо дарение.

То е по инициатива на ски учителя Венцислав Чавдаров, който закарал с микробус хладилник, готварска печка, съдомиялна.

Не изпускай тези оферти:

„Трогна ме тяхната история. С мои средства и с помощта на приятели е дарението. Въпреки немотията, в която живеят, въпреки болестта – това семейство е щастливо. Удовлетворен съм, че помогнахме и бяхме причина за сълзите им от радост“, каза Чавдаров.

Братята Антон и Венци, които са в 8-и и 9-и клас на механотехникума в Смолян, пък се радват на модерни телефони. Досега те са имали стари с бутони.

 

Братчетата вървяха пеш от Сивино до Смилян, защото до родното им село няма автобус. Скромните момчета дори не са споделили в училище за транспортните си проблеми. Просто след часовете, когато автобусът за Смилян вече е заминал, тръгват пеш.

 

Майка им Медиха е на 42-години, но е пенсионерка по болест с 50% инвалидност. 53-годишният ѝ съпруг Розие работи непрестанно в гората, добива дървесина, за да прехранва семейството си. Двамата имат 5 деца. Най-големият – Алекси, е на 23 г. и работи с баща си. Две от децата им живеят и работят в Сопот и Варна и се прибират вече рядко.

 

Медиха получава 396 лв. месечна пенсия. Радва се на съдбата, че имат поне къща. Наскоро започнали да я ремонтират, но се принудили да спрат. Причината е, че почти едновременно се повредили и бойлерът, и пералнята им. „Вече са ремонтирани. Нали съм инвалид, заради болестта върша всичко бавно и трудно. Не съм предполагала, че някога ще имам собствена съдомиялна.

 

Хладилникът ни отдавана се развали и нямаше как да купим нов, сега съм много щастлива. Винаги ще съм блогодарна на тези добри хора“, обясни Медиха. Освен това тя вече има електрическа кана, кухненски робот и други уреди, с които да й е по-лесно да готви на многолюдното си семейство.

Тя е спокойна, че децата й не вървят вече пеша. След като се свършат училище децата вече слизат до кметството в Смилян. По разпореждане на община Смолян лично кметът Чавдар Червенков или ако той е в командировка, някой служител от кметството кара децата до Сивино.

 

Майката Медиха се радва, че с новите уреди ще може да готви по-лесно на многолюдното си семейство.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Натали Трифонова проговори за голямата си любов със Слави Трифонов
Next: Млада майка намери в Добрич чанта с 13 600 лева и ги върна

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.