Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сензационни новини за килърите на Станка Марангозова
  • Новини

Сензационни новини за килърите на Станка Марангозова

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
ikilaskrqraksras.png

На 31.08.2023 г. Военно-окръжна прокуратура – София внесе в Софийския военен съд обвинителен акт и над 100 тома с доказателства по досъдебното производство за убийството на Станка Марангозова, съобщиха от обвинението.

С обвинителния акт на съд са предадени 4 лица – подп. Б.И. (служител на Национална служба за охрана към момента на извършване на престъплението), И.М., В.Д. и П.К.

П.К. е предаден на съд като извършител на престъплението, а останалите трима обвиняеми като подбудители и помагачи.

Събрани са доказателства, че на 10 октомври 2019 г. в гр. София извършителят на престъплението е проследил жертвата до блок в кв. „Младост“ и стрелял от мотоциклет, прикривайки оръжието с букет от изкуствени рози. На С.М. са били причинени три огнестрелни наранявания на главата, които довели до смъртта й.

С.М. е била следена близо месец, като е бил използван и тракер за определяне на местонахождението й. Мотоциклетът е открит във водоем край софийското село Чепинци на 20 май 2020 г.

След убийството обвиняемият И.М. е напуснал пределите на страната и се е укрил от органите на досъдебното производство първо в Конфедерация Швейцария, а по-късно във Федерална Република Германия. В изпълнение на издадената от Военно-окръжна прокуратура-София Европейска заповед за арест местонахождението му е установено и на 05.10.2022 г. е екстрадиран у нас.

 

Трима от обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност и за участие в организирана престъпна група за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространението им.

В хода на разследването е извършен следствен експеримент и множество експертизи – съдебно-медицински, компютърно-технически, физико-химични експертизи и др.

За предумишлено убийство, извършено с користна цел и със средства, опасни за живота на мнозина, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Предстои Софийският военен съд да насрочи заседание за разглеждане на делото.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лена Бориславова се завърна бременна в осми месец и захапа Борисов: Каза всичко за Алексей Петров
Next: МОН обяви графика на ваканциите на учениците за новата учебна година

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.