Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сестрата на прегазеното 15-годишно момче застана пред камерите и обяви с тежки думи
  • Новини

Сестрата на прегазеното 15-годишно момче застана пред камерите и обяви с тежки думи

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
sgdfgsdfgerherh.png

Ина Арсова е сестра на 15 годишния Филип, чийто живот бе отнет по време на пресичане на пешеходна пътека, от пиян шофьор в центъра на София.

Ина сподели пред медиите, че проблемът е комплексен, като се започне от законодателството, мине се през мерките, контролът и се стигне до обществото и мисленето на хората, които знаят, че няма да има последствия.

Тя допълва, че в чужбина е различно и за пример дава Гърция – там няма вратички за обжалване на актове.

В чужбина, по нейните думи глобите и законите са моментални.

 

Арсова попита, защо когато се мине границата и се влезе в Гърция започва страхът от глоби и се шофира внимателно, а у нас никой не се страхува да нарушава правилата?

По нейните думи най-голямата глоба за шофиране след употреба на алкохол в размер на 2000 лева е смешна.

Арсова коментира и спътницата на П.Т, който отне живота на братчето ѝ. По думите ѝ, в други държави тя би следвало да бъде причислена като съучастник, тъй като е знаела за състоянието на шофьора, а у нас е привикана само като свидетел.

Припомняме, че във Франция има закон, в който хората, които не спрат пиян да се качи зад волана, също носят отговорност и търпят наказания от правосъдието.

За Филип споделя, че е бил възпитано и уникално дете, което никога през живота си не е нарушило нито едно правило.

Казва, че той никога не е ходил на училище без да си напише домашното или да се подготви, никога не е пресичал на друго място освен на пешеходна пътека или светофар.

За него допълва, че е бил много отговорен и от малък е спортувал.

Ина Арсова описва Филип като пример, от малък е бил силен и отговорен. Обичал е да се разхожда в центъра на София, където е роден, където е израснал.

Арсова иска хората да знаят, че следващото поколение може да е по-добро от сегашното, нейният брат е бил отличник и на матурите, които е държал. Категорично не е заслужил с нищо съдбата си.

Ина Арсова обърна внимание и на това, че повечето хора не се страхуват от това да рушат цели семейства, да ги почернят, да погубват чужди животи, а се страхуват повече за това да не останат без автомобила си.

Завършва с това, че глобите трябва да бъдат събирани адекватно, за да знае всеки един, че не е безнаказан, пишат от 24часа.бг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внезапно почина известна родна кулинарка и шеф готвач
Next: Търпението ми свърши, когато разбрах, че за сина ми родителите на жена му са по-важни от мен

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.