Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силата на голямото сърце: Дядо Васил подарява къщата си на младо семейство в нужда
  • Новини

Силата на голямото сърце: Дядо Васил подарява къщата си на младо семейство в нужда

Иван Димитров Пешев юни 16, 2023
sadaskkksirasirkasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За щастие, хората с добри сърца са сред нас!

Преди време в една Фейсбук група посветена на трънския край се появи странна обява.

Тя гласеше: „Подарявам къща“. Много от потребителите останаха озадачени защо един човек е решил не да продаде, а да подари дома си.

А други проявиха интерес към атрактивното предложение. На днешно време сме свикнали да купуваме и продаваме какво ли не, с лекота се разделяме с вещи, имоти и предмети и все гледаме да „не сме капо“. Но има едни неща…които можеш само да подариш…

Такъв е и случая на 75-годишният Васил, живял и израснал в трънското село Филиповци. Между стените на онази стара постройка, която пустее обрасла в бурени и самота.

“В този имот съм роден, там съм израснал. Там до последно живяха моите родители. Преди тях моя дядо и баба, след това баща ми и майка ми. Двама братя сме израснали там. След това се преселихме в Пазарджик. Тук създадох семейство, жилища, деца и така нататък”, споделя бай Васил за брезнишкия сайт zapadno.com.

Така откъснати от китния трънски край, на семейството е било невъзможно да поддържа имота от разстояние и той запустява. Децата на собственика са искали да ползват имота, но нямат възможност. В крайна сметка идеята на баща им е съгласувана с тях. Мъжът сам се мотивирал да предостави безвъзмездно имотът си на човек, който ще живее и ще го поддържа.

“Отдавна съм се възмущавал на хора, които имат нещо и го стискат. И няма да го ползват, нито го предоставят на други. Както е приказката: Нито го яде, нито на кучетата го дава”, допълва още Васил.

И напук на поговорката, прави точно обратното – подарява стария си наследствен дом. Чрез групата „Трън и Трънско“ с него се свързва младо семейство с двегодишно детенце от София. Чуват се по телефона. Оказва се, че мъжът от семейството имал баба от Трън. А кметският наместник на село Филиповци е заявил, че ще съдейства документално за подаряването на имота.

“Мислех, че никой няма да отиде, защото тоя край в Трънско и особено там в махала “Йовичина” на село Филиповци.

Нашата къща е стара, аз съм го описал. Казал съм, че не можеш да се събуеш и да влезеш веднага да ползваш имота. Трябва да се вложат средства, трябва да се узакони. Този, който го вземе, всичко да си е по закон. И сега точно това правим с това младо семейство“, уточнява още мъжът. Той добави, че агитира и други хора около него, които притежават стари къщи, но не ги поддържат.

“По-добре да се намери човек, да го вземе, да го ползва, отколкото ей така да падне и да рухне”, поучава ни с мъдри думи възрастния мъж. Неговата удовлетвореност ще е след време да посети подарената къща и да види, че в нея има живот.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да вземем пари за фотоволтаик на покрива у дома
Next: Връщат над 100 000 българи с безплатно жилище и работа

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.