Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силва Дончева: България ще бъде оазис в трудната 2024 година! Ето какво ще се случи
  • Новини

Силва Дончева: България ще бъде оазис в трудната 2024 година! Ето какво ще се случи

Иван Димитров Пешев януари 9, 2024
sdgdsvfdfvfdgdfg.png

Страната ни ще се окаже оазис в една трудна година. България някак е по-встрани от лошите събития, които може би очакват света. Има един аспект през април и май месеци, който показва голяма динамика и изненада.

 

Всичко някак ще се пренареди в държавата – ново начало, нови коалиции, нови партии, дори нови лица”, заяви Силвия Дончева и допълни, че за страната ни добрата новина ще бъде нов енергиен проект. „Има възможност да стабилизираме финансовата политика”.

Това заяви в ефира на Нова телевизия астрологът Силвия Дончева. 

Астрологът предполага, че са възможни бедствия, свързани с вода, подобни на това, което се случи в Царево през 2023 г. „Особено тревожен е август, защото там Юпитер и Сатурн влизат в лош аспект“, поясни Дончева и припомни: „Знаем, че България последно е била в Скорпион през 1989 г., тоест има очаква се стабилност, но и огромни скандали“.

Силвия Дончева разказа и какво бъдеще вещаят звездите за политическите фигури у нас – Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов, Слави Трифонов, Костадин Костадинов и президента Румен Радев.

Ако Дончева трябва да определи кои са думите, които най-добре описват очакващата ни 2024 г., то това биха били – магия и революция. „Ако говорим за магия, това е нова магия и съответно щом е ново, вероятно е и революционно.

Предвид това, че имаме много силно въздействие, водещо на Марс, реално това може да бъде магия и на „Ескалибур”, магия на танц със саби. Цялата година, реално 9 или 10 месеца са под марсово влияние”, каза астрологът.

Задава се нова, войнствена ситуация заради знака на Скорпиона в 2024 г. „Говорихме и миналата година, че са възможни нови военни конфликти. Този, който започна в Палестина, между Израел и „Хамас”, всъщност може би е предястие на това, което следва през пролетта на 2024 г.”, добави Дончева.

„Важно е мощното влияние на Риби през годината, защото те са прикрити и коварни.

В Риби е медицината, може би ни очакват много болести. Може да сме на границата на нещо като пандемия, епидемия, разрастване на болести, които да са по-невидими или да са последствие от нещо, което преди се е зараждало. Болести, които са по-продължителни, тунинговани, тоест не са естествени или са в резултат на COVID-19”, предупреди тя.

Астрологията сочи, че Плутон, планетата на смъртта, не е била под знака на Водолей от Френската революция. А сега влиза във Водолей за 20 години. Той е свързан с дигитализацията, банките, финансите и оръжията. На второ място планетата е свързана със службите за сигурност – разузнаване, контраразузнаване и киберсигурност. Всичко ще бъде в ръцете на службите, но ще има и страшни гафове, твърди Дончева.

Може да се окажем в свят на доста голяма бедност, на много болни хора, на хора без дом, посочи тя. „Всяко нещо може да е плюс и минус. Въпросът е, че хората пристъпват в момента към една нова линия, която е абсолютно непозната, която сменя парадигмата и традиционните ценности”, каза Дончева. Астрологът определи, че през 2024 г. трябва да бъдем състрадателни, за да успеем да преминем през премеждията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сензационна рокада в ефира: Уволниха Билалов от Стани богат, Ники Кънчев се завръща
Next: Сега е време за гурбет в Германия, заплатите масово скачат

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.