Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сини сливи – лекар разкри какво се случва с холестерола ви, ако ги ядете всеки ден
  • Новини

Сини сливи – лекар разкри какво се случва с холестерола ви, ако ги ядете всеки ден

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
sdhsfdhdghdrth.png

Сините сливи са едни от най-полезните плодове. Интересно е, че дори сушени те запазват всички полезни свойства и хранителни вещества, характерни за свежите плодове.

Според руския лекар Лиза Афинская консумацията им се отразява положително върху нивата на лошия холестерол. Достатъчно е всеки ден да ядете по 50 грама от плода, за да ги свалите.

Експертът препоръчва този плод като изключително полезен най-вече за възрастните хора.
Други ползи от сините сливи

Външният ни вид се променя с годините: появяват се сиви коси, кожата става по-суха и тънка, а по кожата се появяват бръчки. Тялото остарява както външно, така и вътрешно. Що се отнася до последните промени, почти невъзможно е да ги забележите. Също така с напредването на възрастта междупрешленните дискове се износват и костите отслабват – възрастните хора често страдат от дефицит на основни витамини и минерали.

В тялото на възрастен човек има 206 кости и всяка от тях се нуждае от непрекъснато снабдяване с определен комплекс от вещества. Структурата на скелета се влияе значително от нашия начин на живот и хранене. Следователно това, което ядем, може както да укрепи, така и да разруши костите ни. Един плод, или по-скоро сушен плод, може значително да помогне на костите ни – става въпрос за синята слива.

„Тя е истинска суперхрана за костите. Този плод заслужено печели лаврите на най-добрия плод за костно-ставния апарат. Синята слива съдържа много важни вещества, които защитават костите: витамин К, магнезий, калий, бор, мед и полифеноли. Други сушени плодове (сушени кайсии, стафиди, сушено манго и други) нямат такива свойства в полза на костите “, казва експертът.

Само 5-6 парчета от плода на ден предпазват от загуба на костна маса. Консумацията на 10-11 парчета от него на ден увеличава костната маса.

„Имате нужда от 50 грама от този плод на ден, за да намалите холестерола и маркерите за възпаление в тялото“, казва още експертът.

Този сушен плод помага за подобряване на работата на червата. Той също така е невероятно богат на антиоксиданти в сравнение със сушените кайсии, червените боровинки, фурмите и стафидите.

Преди употреба всички сушени плодове трябва да се измият добре, дори ако ви се струва, че са чисти и няма петна по тях.

Задръжте сушените плодове за известно време в гореща вода – тя частично ще абсорбира вредните вещества, съдържащи се в тях.

Статията не замества балансираното хранене и консултацията със специалист!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слагат нещо за милиони по магистралите ни, целта е
Next: Капан за туристи в Северна Гърция, от какво да се пазим

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.