Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синовете ми не са идвали от 5 години. Когато разбраха, че ще дам апартамента на племенницата, веднага дойдоха
  • Новини

Синовете ми не са идвали от 5 години. Когато разбраха, че ще дам апартамента на племенницата, веднага дойдоха

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
psaskejnnajna.jpg

Имам двама сина и трима внуци. Но нито синовете ми, нито снахите ми ме посещават.

За последен път видях синовете си преди пет години. Може би си мислите, че те просто живеят далеч от мен и им е трудно да дойдат. Живеят в същия град, в който и аз. Просто не смятат за необходимо да ме посещават и не искат да ми помагат. Но щом разбраха, че искам да дам апартамента си на племенницата, веднага дойдоха при мен.

Когато се родиха синовете ми, бях толкова щастлива. Радвах се, че ще има кой да ми помага на стари години. Но собствените ми деца изобщо не ми помагат. Моята племенница Мира се грижи за мен, въпреки че има собствено семейство и свои родители.

Вероятно някъде с моя съпруг сме направили грешка и не сме възпитали синовете си правилно, че са забравили, че собствената им майка се нуждае от помощ.

Не изпускай тези оферти:

Докато съпругът ми беше жив, синовете ни идваха често при нас. След смъртта му престанаха да ме посещават.

Аз не мога да отида при тях. Преди няколко години паднах и си счупих крака. Ходя много трудно.

Нямах търпение синовете ми да ме посетят. Те само обещават да дойдат и да ми помогнат, но просто не го правят.

Наскоро съседите ми ме наводниха. Таванът в кухнята имаше нужда от пребоядисване. Обадих се на синовете си и те обещаха, че ще дойдат, но така и не се появиха. Трябваше да наема някой, който да направи всичко вместо мен. Не съжалявам за парите, просто съм обидена, че собствените ми синове не намериха време да дойдат и да ми помогнат.

Тогава хладилникът ми се счупи и помолих синовете си да ми помогнат да си избера нов хладилник. Те казаха, че продавачите в магазина могат да ме посъветват.

Обадих се на Мира и тя и съпругът й ме заведоха до магазина и ми помогнаха.

По време на локдауна синовете ми се обаждаха веднъж месечно и ме съветваха да не ходя никъде. Но Мира се погрижи да имам всичко, от което се нуждая.

Често идва при мен. Тя ми чисти, купува ми лекарства и ми готви. Понякога просто идва да ме посети.

Така че, през последните години празнувам всички празници с брат ми, съпругата му Лора, Мира и нейното семейство.

Затова реших да дам апартамента си на Мира. В крайна сметка тя ми помага във всичко. Искам да й се отплатя с добрина.

Когато разбраха за това синовете ми, дойдоха още на следващия ден с жените си и доведоха внуците, които не бях виждала от много години.

Започнаха да ме убеждават да не давам апартамента на Мира, че тя ще ме изгони от него. Да не забравям все пак, че имам и внуци.

Благодарих им за съветите, но казах, че все пак ще оставя апартамента на Мира.

Синовете ми казаха, че повече няма да видя внуците си и да не разчитам на тяхната помощ!

Отдавна не разчитам на тяхната помощ. Не са ме посещавали от пет години. Дойдоха едва когато разбраха, че няма да им оставя апартамента. Казах им, че Мира не би ме изгонила от апартамента, но дори и да се случи, ще приема съдбата си.

Те се обидиха и си тръгнаха и оттогава не а ми се обаждали.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Продават апартаменти по 3000 лева, но никой не ги купува
Next: Богат дядо отне мобилния телефон на внука си и го остави на село, а месец по-късно се върна и остана смаян

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.