Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптикът, който обеща голям сняг за 1 януари, с нова прогноза: Снеговалежи и минус 15 градуса до дни
  • Новини

Синоптикът, който обеща голям сняг за 1 януари, с нова прогноза: Снеговалежи и минус 15 градуса до дни

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
snegasogasodaks.png

Петър Янков е управител на метеорологичния офис на ТВ-МЕТ. Роден е на 7 юли 1961 г. в Пловдив. Завършва Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Метеорология“. Има солиден опит като синоптик във Военновъздушните сили. „България Днес“ разговаря с него за времето в началото на годината и кога настъпва тежката зима. Припомняме, че точно той преди няколко дни обяви, че на 1 януари идва голям сняг – прогноза, която всъщност изобщо не се потвърди: 

– Г-н Янков, за много години! Какво време да очакваме в първия месец на 2023 година?

– Януари ще бъде по-топъл от нормалното – със средни температури около 1-2 градуса по-високи от нормите. Снеговалежи очакваме между 11-и и 13-и, както и през последния период на месеца – 29 и 31 януари. Между 15 и 20 януари се очаква рязко застудяване с пренос на студени въздушни маси от север, които ще се спускат и сутрешните температури в населените места ще стигат до -10 и -15 градуса. Дните до 20 януари ще бъдат мразовити, което означава, че и през деня максималните температури ще бъдат отрицателни.

– Кога ще има трайна снежна покривка?

Не изпускай тези оферти:

– След валежите на 11-13 януари може да се задържи снежна покривка, тъй като следва едно сериозно захлаждане и снежната покривка в населените места ще се задържи няколко дни. Наличието на снежната покривка от своя страна допълнително ще понижи температурите, защото земята изстива.

– Какво да очакваме от Малък Сечко?

– През февруари се очакват повече валежи, но той ще бъде доста топъл месец. Очаква ни и топло начало на пролетта. По-хладна ще бъде втората половина на пролетта и началото на лятото – май и юни, когато се очакват повече валежи от нормалното.

– Какво ще е времето на Йордановден, когато по традиция мъже се хвърлят в ледените води, за да спасяват кръста?

– Топло ще е. Тази година няма да има замръзване на ръцете на свещениците и реките. Температурите ще бъдат високи, но това предвещава не толкова плодородна година и хладно лято.

– Какво е положението в момента в зимните ни курорти, където скиорите май още чакат снега?

– Любителите на белите спортове да се подготвят за сериозно използване в средата на януари. При тези температури, а и при по-ниски оръдията за сняг също ще работят на по-ниските места. Температурите ще бъдат благоприятни за естествен и изкуствен сняг, който ще задържи и увеличи снежната покривка.

– Истина ли е, че можем да определим какво лято ни очаква в зависимост от зимата?

– Заради равновесието в природата обикновено след топлата зима ни чака по-хладно лято. Така се движат процесите, но това е много общо. Глобалното затопляне, което се отразява на Балканите в засилване на проливните валежи и резки температурни контрасти от много студено към топло и обратно, правят на пух и прах тези съждения. Времето е много разнообразно и различно, точно както цвета на очите на хората.

– Народната метеорология продължава ли да познава точно времето?

– Народната метеорология много точно познава времето няколко часа преди да настъпи дадено явление. Това е един натрупан опит на селските стопани, които наблюдават в съответния район развитието на времето, развитието на облаци, вятър, както и поведението на животните. Народната метеорология има и дългосрочни съждения, но те нямат много голяма стойност в нашето всекидневие, тъй като глобалното затопляне е в пълната си сила. В момента се намираме в апогея на глобалното затопляне, който е започнал от 1850 г. и продължава и сега.

– Бихте ли посъветвал родители, баби и дядовци да изкарват децата на студено и на снега, за да правят снежни човеци и да се каляват?

– Разбира се! Това е едно приятно изживяване. Сутрин заедно с гимнастиката на моя син той излиза с боси крака на терасата за кратка разходка. След като го правеше като малък, сега забелязвам, че е много устойчив на простудни заболявания. Тази разходка по студената тераса сигурно го е калила. Много благоприятно също е и плуването, стига да се вземат всички мерки да не се изстудяват децата. То също много калява организма, особено в това време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди пенсионери са ядосани! От НОИ с важна новина: Отлага се изплащането на януарските пенсии
Next: Един богаташ реши да обиди учителя пред всички! Отговорът ѝ беше невероятен!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.