Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синът се грижеше за болната си майка, откакто беше на 12 – той изпълнява предсмъртното й желание точно преди тя да почине
  • Новини

Синът се грижеше за болната си майка, откакто беше на 12 – той изпълнява предсмъртното й желание точно преди тя да почине

Иван Димитров Пешев април 19, 2023
dsadmasmykasyiasykas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

18-годишен гимназист прекарва последните шест години от живота си в грижи за неизлечимо болната си майка, докато завършва обучението си. Точно преди майка му да почине, момчето изпълни последното й желание.

Кейлъб Уудръм прекарва последните шест години от живота си в грижи за неизлечимо болната си майка. 18-годишният абитуриент в гимназията Бланчард в Оклахома помагаше на майка си Стейси Скъркълс да се грижи за себе си, като се уверяваше, че тя посещава редовните прегледи при лекаря си и се намесваше навсякъде, където можеше.

Good Morning America съобщи, че Scyrkels страда от дефект на предсърдната преграда, застойна сърдечна недостатъчност и хронична обструктивна белодробна болест. Въпреки че Уудръм се грижеше за майка си, той нямаше представа колко тежко е заболяването й и младият мъж заяви, че тя е пазила състоянието си в тайна заради децата си.

На 27 март Уудръм се обади по телефона в болницата и най-накрая разговаря с някой, който го разказа за истинската степен на влошаване на майка му. Woordum отбеляза: „Тя наистина не каза на никого.“ Новината дойде като шок, но направи последните дни, които Уудръм и тримата му по-големи братя прекараха със Скъркълс, много по-специални. И благодарение на една медицинска сестра, това ще бъде време с много положителни конотации.

Заедно двамата довереници се заеха да направят последните дни на Скъркълс възможно най-запомнящи се и щастливи.

Скъркълс прекарва по-голямата част от последните си дни прикована на легло в болница и тук се сближава с медицинския си персонал. Нейният респираторен терапевт, Кати Крауч, прекарва известно време, изследвайки пациента си как иска да прекара оставащите дни, което е начинът, по който Крауч открива последното желание на Скъркълс. И Крауч щеше да го направи.

След като чу Скъркел да казва, че иска да продължи, докато види най-малкия си син да завършва гимназия, Крауч се задейства. Скъркълс прекара последния си ден, заобиколена от любимите си хора, стискайки ръката на най-младата си.

Един от присъстващите коментира: „В тази стая нямаше сухо око.“
Последното желание на Скъркълс

Когато Крауч се свърза с друга медицинска сестра в Integris Health Southwest Medical Center, болницата, където Скъркел прекара последните си дни, респираторният терапевт вече имаше план в ума. Крауч се свърза с Кристина Хопкинс относно последната молба на умиращата майка и Хопкинс веднага се съгласи.

Уудръм коментира, че поводът е нещо, което никога преди не е представял, но че е благодарен, че е имал шанса да сподели момента с майка си.

Заедно двамата довереници се заеха да направят последните дни на Скъркълс възможно най-запомнящи се и щастливи. Хопкинс си спомни, че Крауч й е обяснил какво планира и сподели: „Казах „ОК“ и веднага се заех с това“. Медицинската сестра се обърна към Facebook, като помоли всички, които познава, да дарят украса за дипломиране.

Персоналът на Интегрис събра достатъчно храна и украса, за да се случи събитието още на следващия ден. Те също така се свързаха с Грег Джаксън, директор на гимназия Бланчард, където Уудръм беше записан. Джаксън беше повече от готов да приюти своя ученик и да помогне на болничния персонал.

Първоначално Джаксън и останалият административен персонал смятаха, че болницата планира да проведе импровизираната церемония по дипломирането няколко седмици по-късно. Когато екипът на Integris даде да се разбере, че искат това да се случи до следващия ден, реалността просветна пред хората в Blanchard High.

Те задвижиха нещата от своя страна, като се снабдиха с всички необходими принадлежности за дипломиране, включително шапка и рокля. До вторник, 28 март, училищният персонал беше в болницата и беше готов да изпрати Удрум по света като абитуриент. Сега им трябваше само самият Уудръм.

Към обяд всички присъстваха. Уудръм беше пристигнал и носеше своята кестенява абитуриентска шапка и рокля. Фоайето на болницата беше украсено с огромен надпис, който гласеше: „Поздравления за град!“ и два реда знамена, изписващи „Поздравления, клас 2023“, окачени на администраторското бюро.
Възпитаник на Уудръмйон и Сбогом на Скъркълс

Семейството на Уудръм и малкото други присъстващи гости се събраха в болничната стая на Скъркълс, докато рано завършилият влезе. Те направиха церемонията по дипломирането точно там, докато майката на четири деца гледаше от болничното си легло. Уудръм стискаше ръката на майка си по време на цялата церемония и те споделиха сърцераздирателна прегръдка до края й. Хопкинс припомни:

„Прегръдката, която тя даде на сина си, й отне много. Но тя го направи и упорства, защото това е, което искаше. Можете да видите как любовта се излива от нея в този момент.“

Уудръм коментира, че поводът е нещо, което никога преди не е представял, но че е благодарен, че е имал шанса да сподели момента с майка си. Майката и синът позираха за снимка, Удръм в абитуриентското си облекло, стискайки сертификата си в едната ръка и майка си в другата.

След като Джаксън обяви Удръм за успешно завършил, гостите внесоха ваза с цветя и подадоха на Удръм малко пакетче. Удръм отвори кутията, прочитайки надписа върху подаръка, който беше получил на майка си в чест на рождения й ден на следващия ден.

Уудръм прочете на глас: „Мамо, благодарен съм, че си моя майка. Обичам те постепенно, Калеб.“ Току-що завършилият Уудръм извади гривна от кутията и я прикрепи към китката на майка си, докато гостите гледаха уважително.

Хопкинс разказа за събитието, като отбеляза, че е избухнала от гордост, когато е видяла Уудръм да получава почестите, които толкова заслужава, след като е завършил гимназия, докато се грижи за майка си. Джаксън се радваше, че той и останалите замесени хора са успели да направят нещо, което да остане в паметта на младия мъж до края на живота му.

На следващия ден, сряда, 29 март, на 57-ия рожден ден на Скиркълс, майката на четири деца почина в 9:45 ч. Удръм сподели, че майка му го е оставила със сърдечно съобщение за раздяла. Младият мъж разкри: „[Майка ми] ми каза, че ме обича и никога да не го забравя. И аз й казах, че няма да го направя.”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Крадец нахлува в къщата на самотна жена и вижда дете, което е негово копие
Next: Момче бяга от вкъщи, за да намери съпруг за самотната си майка, прибира се вкъщи с автобус, пълен с войници

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.