Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандал: Водещ на Нова заповяда на Първан Симеонов да слуша и да си води бележки
  • Новини

Скандал: Водещ на Нова заповяда на Първан Симеонов да слуша и да си води бележки

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
dsfhhddhdgfhfghgfhgf.png

Голямото събитие продължава да е войната в Украйна. Приемането на конституцията обаче с събитието на годината според мен. Това каза пред Нова нюз социологът Първан Симеонов.

„С оглед на войната в Украйна е трудно да има друга конфигурация в България. Тази война не се движи както на всички нас ни се искаше и като че ли друг вятър започва да вее в България. Това може донякъде да развали комфорта на това правителство. Може да се окаже, че голяма част от хората са на едни вълни, а това правителство – на малко по-други.

Правителството има един вроден проблем – да надцени влиянието на този разказ. Голяма част от българите обаче се дразнят от прекаляването.

Правителството малко като че ли прекалява с главно символни действия и това поражда съпротиви. Те няма да се видят на бурни митинги, а на избори. София за малко не се сдоби с червен кмет. Единият електорат гласува доста мощно срещу коалиционните си партньори. Получи се протестно гласуване. В София се гласува политически и това беше политически знак“, уточни той.

„Тези хора дотолкова се сраснаха помежду си, че започнаха да мечтаят за 4-годишно управление. Получава се един парадокс“, каза още Симеонов.

По повод ротацията през март социологът изказа мнение, че ще е логично някои министри да напуснат постовете си.

„Ако съм на мястото на ГЕРБ и на ДПС, не бих настоявал за повече видима власт, за повече министри в тези трудни времена. И без друго имат достатъчно власт.

Второ, това е трудно управление, икономически трудно, не се знае какво ще се случи, след като свърши дерогацията. Не е ли по-удобно ПП-ДБ да обира негативите?“, посочи той.

„Борисов каза, че ще е жена, макар че близки до Борисов говорители опипват почвата дали пък да не е той самият. Според мен му се иска, вижда се, разбирам го“, каза Симеонов в отговор на въпрос Мария Габриел ли ще бъде следващия премиер.

„Близкият говорител беше в това предаване“, прекъсна го водещият.

„Така ли беше“, изненада се той.

„Така беше. Не гледате „Офанзива“ редовно. Ще трябва най-накрая да си извадите бележка – събота, в 16 часа. ако не участвате, независимо от графика ви, сядате и започвате с бележки кой какво казва“.

„Това предаване си струва гледането и се радвам на поканата“, опита се да замаже положението Първан Симеонов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кола затисна и уби млад мъж, докато краде катализатора й
Next: Хасково потъна в скръб в навечерието на Коледа

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.