Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандал след дуела във Фермата: Погнаха продуцентите заради подлост с 500 кг гума
  • Новини

Скандал след дуела във Фермата: Погнаха продуцентите заради подлост с 500 кг гума

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
fermarmamsrmasmr.jpg

Емоционална вечер във „Фермата“ сложи край на участието на Аксения. Хубавицата отпадна на дуел срещу хандбалистката Камелия дни преди големия финал.

В първите битки Камелия кова по-сръчно, цепи по-технично и поведе в резултата. Непримиримите съпернички премериха сили също в търкалянето на 500-килограмова гума и в скоростно рязане на греда, а хандбалистката отново се справи по-бързо и спечели дуела с 9 на 1. Това е неин четвърти триумф на арената в шоуто.

Характерът, който Камелия показа в предаването, обаче надали ще й позволи да е кандидат за голямата награда. Нещо повече – масово зрителите недоволстват от победата й и дори обвиняват Иван и Андрей за поредна манипулация. Този път възмущение имаше и от бруталната силова игра с търкалянето на гума, която беше оставена за две крехки дами.

Не изпускай тези оферти:

Отива на финал човек, който няма никакъв принос към изграждането на Фермата 8 и към идеята, която се крие в този формат. Стана ясно защо водещите подкрепяха Камелия – за да изравни рекорда на Хепи Ванче.

Защо в двубоя на Мажена имаше леки битки, а тук трябваше да търкалят 500 кг. гума?! Те самите как ли биха се справили?! Аксения имаше развитие във Фермата и се включваше във всичко, което касаеше живота във Фермата, докато другата сееше само интриги и злоба. Жалко, че продължават хора с такова ниво на знания и поведение към останалите, пише фенка на предаването.

Най-същественото за Камелия през целият сезон беше да не стигне Веси до финал , защото всички щели да гласуват за нея , ама тя и да не е на финал Веси , пак никой няма да гласува за Камелия, допълва друга зрителка.

„Изключително съм възмутена от продукцията ‘не знаят ли че жените не трябва да вдигат толкова тежко ‘от тази игра с гумата може да имат много лоши здравословни проблеми!“

„Тези са за съд! Доплака ми се като гледах мъките на тези жени. Това е толкова вредно, че нямам думи… Това граничеше направо с извращение…“, възмущават се хората.

 


Източник: Марица

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна баба не можа да плати в магазина, непознат мъж направи нещо незабравимо за нея
Next: Съществуват ли феномени като лоши очи, уроки, магии: Български физик с научно обяснение за всички скептици

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.