Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: България загуби светило в медицината
  • Новини

Скръбна вест: България загуби светило в медицината

Иван Димитров Пешев март 31, 2024
vsdfbskfdbkdglngflkhnjh.png

Почина професор дмн Христо Куманов – основател на клиниката по онкоурология в УМБАЛ „Александровска“.

„С покруса и дълбока печал узнахме вестта за смъртта на един от най-забележителните уролози у нас – проф. Христо Куманов. Той е един от доайените на българската урологията, основоположник на бъбречните трансплантации у нас.“, написаха колегите му от лечебното заведение.

 

Роденият през 1934 година проф. Куманов завършва медицина в София и изминава пътя от участъков лекар, през асистент и доцент, до професор по урология, която определя като „кауза за упорити хора”.

Бил е дългогодишен уролог и трансплантолог в УМБАЛ „Александровска“, основател на Клиниката по онкоурология (1992г.) и на Центъра за интермитираща хемодиализа в лечебното заведение, ръководител на Катедрата по урология при Медицинска академия, дългогодишен директор на Научния институт по нефрология, урология, хемодиализа и трансплантация, и директор на Изпълнителната агенция по трансплантации в периода 2005-2009г.

Проф. Христо Куманов е един от основателите, организаторите и участниците в бъбречната трансплантация в България, осъществена успешно от екип на Александровска болница през 1969г. Награждаван е с български и международни награди за клинична и преподавателска дейност.

Автор е на десетки монографии и има над 330 научни труда, публикувани у нас и в чужбина. Голяма част от тях са посветени на трансплантологията на органи и на връзката между апарата за хемодиализа и болни с ХБН на хронична хемодиализационна програма.

Бил е член на урологични дружества и организации в много държави, представител на България в Световната урологична асоциация и два мандата член на УС на Европейската асоциация по урология. Обявен е за медик на 2003 година, а през 2005г. е удостоен със званието Почетен гражданин на София.

Проф. Христо Куманов остави трайна и изключително значима следа в урологията и трансплантологията във всичките им измерения. Неоценим е приносът му за изграждането на няколко поколения уролози в България.

Той бе изключителен професионалист и личност с много добродетели – честен, позитивен, отзивчив и отдаден на медицината. Ще го запомним като взискателен, строг и справедлив преподавател и колега, изключително загрижен за българското здравеопазване, ерудиран клиницист с богат опит в урологията, съчетани с висока колегиалност, всеотдайност и благородство.

Поклонението ще се извърши на 4 април 2024г. от 14:30ч. в храм „Св. Георги“, гр. София (на Петте кьошета).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЧЕТИРИ зодии няма да знаят къде да си дянат парите! Голямата печалба е само въпрос на време:
Next: Студът нахлува само след няколко дни с гръмотевични бури и градушки

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.