Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Загубата е огромна: Почина доц. Игнатов
  • Новини

Скръбна вест! Загубата е огромна: Почина доц. Игнатов

Иван Димитров Пешев януари 15, 2024
ksdkvkmdfvmdfhd.jpg

На 14 януари почина доц. Цветан Игнатов, дългогодишен преподавател в Стопанския факултет на Алма матер, съобщиха от Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, цитирани от БТА.

Доц. Цветан Игнатов е роден през 1942 г. Творческият и трудовият му път е почти изцяло свързан със СУ, който той завършва през 1966 г. От 1966 до 1991 г. работи като научен сътрудник в Единния център по математика и механика към Българската академия на науките и СУ „Св. Климент Охридски“.

От 1991 до 1999 г. преподава във Факултета по математика и информатика, а от 1999 г. е доцент в Стопанския факултет на Софийския университет, където преподава статистика, иконометрия и застрахователна математика. Автор е на множество научни публикации с изключително висок индекс на цитиране.

Доц. Игнатов има високи постижения в областта на статистиката, теорията на вероятностите, иконометрията и застрахователната математика. Върховото му постижение е една доказана от него теорема, която колегите математици, статистици и иконометрици са нарекли на негово име: теорема на Игнатов. Тази теорема е едно от явленията в посочената научна област. Тя не само има огромна приложимост, но и на нея са посветени множество публикации, както и самостоятелни, на най-признатите учени от тази област.

През 2013 г. доц. Цветан Игнатов бе удостоен с почетната титла „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. При връчването на почетната титла, деканът на Стопанския факултет за периода 2011-2015 г. доц. д-р Тодор Попов отбелязва:

„Доц. Игнатов е от този рядък, за съжаление може би вече изчезващ вид учени, при които отдадеността на науката и нейните резултати е съчетана с пълно, да не кажа даже анекдотично, пренебрежение към видимите белези на признание. Без съмнение, присъждането на почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е един достоен жест за попълването на този пропуск“.

„Изключително редки са случаите в 125-годишната история на Софийския университет, в която на доцент се връчва почетното звание „Доктор хонорис кауза“. За мен е чест това да направя аз“, казва на церемонията тогавашният заместник-ректор на Софийския университет доц. Юрий Кучев.

При получаването на наградата доц. Цветан Игнатов благодари за доверието, което му е оказано от факултетния съвет на Стопанския факултет, от деканското ръководство, от Академическия съвет и ректорското ръководство. Той отбелязва, че за да се получат такива високи резултати в науката, важно значение има не само усилието на конкретния учен, но и атмосферата около него – отношението и подкрепата на колегите.

Поклон пред светлата му памет!, казват от академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обирът на века! Не е за вярване какво отмъкнаха от български бизнесмен
Next: Голяма инвестиция! Столична фирма вдига мегакомплекс в българско село, отварят работни места

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.