Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Отиде си вицепрезидентът Ангел Марин
  • Новини

Скръбна вест! Отиде си вицепрезидентът Ангел Марин

Иван Димитров Пешев март 18, 2024
angelmariiiinnn.png

Тази сутрин е починал Ангел Марин – вицепрезидент на България в периода 2002-2012 г. Това съобщи синът му Симеон Марин.

Погребението ще бъде в родния му град Батак, датата ще бъде обявена допълнително.

Ангел Иванов Ма̀рин е български офицер, политик и трети вицепрезидент на Република България, между 22 януари 2002 и 22 януари 2012 г. в двата мандата на президента Георги Първанов.

Ангел Марин бе избран за вицепрезидент на президентските избори през 2001 г. в двойка с президента Георги Първанов.

През 2006 г. Марин и Първанов са преизбрани за втори 5-годишен мандат.

На 9 декември 2011 г. о.р. генерал-майор Ангел Марин е награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към Република България.

Още една скръбна вест:

Дейвид Сайдлър, най-известен с получения си Оскар за „Речта на краля“, е починал на 86 години.

Сайдлер е починал в събота по време на риболов на муха в Нова Зеландия,

„Дейвид беше на мястото, което обичаше най-много на света – Нова Зеландия – правейки това, което му даваше най-голямо спокойствие, а именно риболова. Ако му се даде шанс, ще бъде точно както той би го написал,“ споделя неговият асистена Джеф Агаси.

Роденият в Лондон сценарист, който от малък заекваше, е вдъхновен да напише за истинската история за това как крал Джордж VI преодолява говорния си дефект с езиков терапевт.

В „Речта на краля“ играе Колин Фърт, който също спечели наградата за най-добър актьор BAFTA и Оскар за превъплъщението си в крал Джордж VI.

Сайдлър посвети своя „Оскар“ за 2011 г. на „всички заекващи по света“.

През цялата си кариера Сайдлър пише за проекти, включително анимационните детски мюзикъли The King And I, Quest For Camelot и Madeline: Lost in Paris.

Сайдлър спечели първата си награда на Гилдията на писателите за биографичния филм от 1988 г. Onassis: The Richest Man In The World с Раул Джулия в ролята на гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис.

Той също е съавтор на биографичната комедия на Франсис Форд Копола от 1988 г. „Тъкър: Човекът и неговата мечта“, в която Джеф Бриджис играе американския автомобилен предприемач и изобретател Престън Тъкър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 18 март започва мощен период за ДВА знака на зодиака! Ще сбъднат най-съкровените си мечти
Next: Безпрецедентна ситуация при президента Радев шокира цяла България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.