Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест. Отиде си голямата актриса Гинка Станчева
  • Новини

Скръбна вест. Отиде си голямата актриса Гинка Станчева

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2023
gasbashasdas.png

Скръбна вест за цяла България преди минути.

Напусна ни една от най-незабравимите актриси на нашата епоха.

„Днес се простихме с Гинка Станчева!

Една от най-обаятелните актриси от българската сцена и кино ни напусна на 90 годишна възраст.Сърцата ни са разбити!

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Допълнително ще публикуваме информация за поклонението, съобщиха от Съюза на артистите в България.“, съобщиха от Съюза на артистите в България.

Родена е на 15 юни 1932 г. в София.

През 1955 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и започва кариерата си в Драматичен театър в Благоевград в ролята на Блага във „Фиданките цъфтят“ на Славчо Красински, където работи до 1958 г. От 1958 до 1992 г. играе на сцената на Народния театър на младежта. От 1993 до 1998 г. работи в частен театър „Барбуков“, гастролира в общински театър „Възраждане“, Театър 199 и в театри извън София. Има участия в радио- и телевизионния театър.

Има пано с нейните отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Гинка Станчева.

Добива популярност през 1957 г. с ролята си във филма „Земя“ на режисьора Захари Жандов, който е първият български филм, спечелил право за участие в конкурсната програма на фестивала в Кан. Станчева се снима в 19 филма, по-значимите сред които са „Любимец 13“, „Специалист по всичко“ и „Нощем с белите коне“, както и първата българска сапунена опера „Семейство Калинкови“.

През 80-те години на двадесети век участва в дублажите на Българската телевизия (Първа програма) на популярния испански сериал „Синьо лято“ (озвучаваща Беа), както и на американския сериал „Малка къща в прерията“.

През 2002 г. е наградена с орден „Стара планина“ за изключителни приноси към българската култура и по повод 70 години от рождението ѝ.

Театрални роли

Гинка Станчева играе множество роли на театрална сцена, по-значимите са:

Жулиета в „Ромео и Жулиета“ – Уилям Шекспир

Оливия в „Дванайсета нощ“ – Уилям Шекспир

Кралицата в „Ричард II“ – Уилям Шекспир

Мила в „Полите на Витоша“ – Пейо Яворов

Мария в „Хубавата Мария“ – Дончо Цончев

Ана в „Преди всичко любов“ – Дамян Дамянов

Есмералда в „Парижката света Богородица“ – Виктор Юго

Катя в „Унижените и оскърбените“ – Фьодор Достоевски

Мери в „Том Сойер“ – Марк Твен

Даша във „Варвари“ – Максим Горки

Розалинда в „Както ви се харесва“ – Уилям Шекспир

„Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)

Телевизионен театър

„… И компания“ (1971) (Йордан Радичков)

„Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)

„Рози за д-р Шомов“ (1967) (Драгомир Асенов) – сестра Янкова

„Амброзио убива времето“ (1966), мюзикъл

„Кристалната пантофка“ (1965) (Тамара Габе)

„Болничната стая“ (1964)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Моите спомени от соца: В лагера бяхме 50 души в обща спалня, влизахме в морето под строй
Next: Сърцата ни се късат. Гледката е страшна, намериха убита и изгорена Ива Георгиева

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.