Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Отиде си жената, отдала живота си на българския фолклор – Милка
  • Новини

Скръбна вест: Отиде си жената, отдала живота си на българския фолклор – Милка

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
csadvsdvsdfbfdbfgnhg.png

Отиде си дългогодишният главен художествен ръководител на Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Зорница“ в Русе Милка Железарова

Тя започва работа като хореограф в ансамбъл „Зорница” от есента на 1974 година, а от 1995 година става негов главен художествен ръководител.

„Невероятен човек, педагог, възпитател, а за голяма част от нас и родител! Светъл да е пътят на душата Ви, г-жо Железарова!

Оставихте много след себе си, запалихте много любов, не само към фолклора! Научихте много деца на отдаденост, дисциплина и упоритост! Всички ще Ви помним!“, споделят с тъга нейни бивши възпитаници от ансамбъла, цитирани от Русе Медиа.

Още една скръбна вест:

На 92-годишна възраст почина силистренският художник Георги Куртев, съобщиха от Художествената галерия в крайдунавския град във Фейсбук.

Творецът е роден в Силистра на 10 март 1932 година. Завършва гимназия в родния си град, а през 1953 година е приет в Националната академия „Николай Павлович”, специалност „Керамика”. След завършването си през 1958 година, работи като учител в различни училища на града.

През 1965 година става член на Съюза на българските художници и е един създателите на Дружеството на художниците в Силистра. Куртев е и първият му председател.

„Щастие за нашата културна общественост е, че той рисуваше Добруджа в различни времена на своето творчество. Остави голям цикъл от картини които моделират цялостния възглед на художника за нашия край със сдържан колорит, фактурна изразителност и пестеливи средства, изключително тънко чувство за багри, изискани и отмерени, с които постига високо емоционално звучене на творбите.

В картините си създава усещане за одухотвореност, за лиричност и за поезия“, се казва в публикацията на Художествената галерия.

Георги Куртев участва в редица колективни изложби в Силистра и страната. Той е автор на редица декоративни пана от керамика, шамот и пенобетон за интериора на много сгради в региона.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Аз махнах лицето Евтим Милошев от Шоуто, избухна Слави Трифонов
Next: Водещите на Нова: Светът тръпне в очакване, а ние пак ще сме на тъмно

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.