Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест почерни милиони българи. Внезапно почина една най-големите звезди – Джаго
  • Новини

Скръбна вест почерни милиони българи. Внезапно почина една най-големите звезди – Джаго

Иван Димитров Пешев август 5, 2022
rsomskiqpavaroti.jpeg

снимки: Фейсбук/Роксана/Roksana

Тъжна вест разтърси средите на поп фолка и на традиционната ромска музика.

Роксана съобщи преди малко, че една от най-големите звезди в този стил – Джаго, известен и с прозвището „президента на ромската песен“, е напуснал този свят. Каква е причината за кончината му засега остава неизвестно.

В последните години обаче певецът, чието истинско име е Митко Трайков, е преживял два инфаркта.

 

„Почивай в мир и пътувай с ангелите Бате Джаго. Поклон пред теб, легендо! Горда съм, че имах възможността да се докосна до теб, да живея във времето, в което те имаше. Съболезнования!“, това написа във Фейсбук поп фолк певицата Роксана, която на практика първа съобщи за смъртта на „ромския Павароти“.

Едно от най-популярните му парчета е „Прошка няма“. Там той пее „Бог прощава, Джаго – не!“ .

Към края на 90-те песните му се въртят по най-гледаните чалга телевизии.

Може да се каже, че Джаго е сред пионерите на попфолк културата – в годините на дискотека „Чака рака“ на „Екзарх Йосиф“ и мутренските сбирки в таверна „Дионисос“ ( бившата „Нерон“) в подлеза на НДК.

Митко Трайков започва да пее по сватби със свой съученик.

Той е повлиян и от рапърите от САЩ.

В началото на 90-те създава първата ромската рап-формация „Джипси Авер“.

Гостувал е в „Как ще ги стигнем“ с Тодор Колев, благотворителен концерт в НДК, на който лично Вили Казасян кани Джаго, много фестивали и награди.

Джаго – Паваротито се е замогнал доста от таланта си.

Построил е триетажна къща с парите от музиката си.

Демонстрира охолен начин на живот и никога не се е оплаквал от живота.

Домът му е в емблематичния квартал „Факултета“ на улица „Сухата река“.
„Камъкът си тежи на мястото. Навънка съм господин Никой. А тука ми е най-добре – в България. Имам работа. Пожелавам на целия български народ да оправят държавата, да имат работа и повече любов“, казваше Джаго приживе.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не ни простиха: Само преди минути Кремъл нанесе ответен удар върху България
Next: Обирът на века! Не е за вярване какво отмъкнаха от бизнесмен в Смолян

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.