Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Почина голяма театрална звезда
  • Новини

Скръбна вест! Почина голяма театрална звезда

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2023
wqrwqfsdfdfgfdgergre.png

Робърт Брустийн – титан в театралния свят, критик, драматург, радетел за художествена почтеност и основател на два от водещите регионални театри в САЩ, почина на 96-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес.

Той е починал в неделя в дома си в Кембридж, щата Масачузетс.

Известен като страстен и провокативен защитник на театралното изкуство, който настоява за новаторски произведения и за авантюристично модернизиране на класиката, Робърт Брустийн основава Йейлския репертоарен театър и Американския репертоарен театър в Харвард.

Някои от произведенията, поддържани от него, смущават критиците и зрителите, които не са свикнали с нетрадиционните постановки. Брустийн обаче не смята, че дължи извинение.

„Знам, че не съм в крачка. Толкова не съм в крачка, че почти съм в крачка“, казва той пред „Ню Йорк таймс“ в началото на новия век.

Йейлският репертоарен театър, основан от Робърт Брустийн, е произвел няколко носители на награда „Пулицър“ и номинирани финалисти. Много от постановките му стигат до Бродуей и общо печелят 10 награди „Тони“ и над 40 номинации.

След като е уволнен от Йейл, Брустийн преминава в Харвард, където преподава английски език и през 1980 г. основава Американския репертоарен театър, превърнал се в един от най-престижните театри в страната и носител на множество награди, сред които „Тони“ и „Пулицър“.

През дългата си кариера на режисьор, драматург и преподавател Робърт Брустийн е подпомогнал артистичното развитие на театрални творци от ранга на Мерил Стрийп, Кристофър Уокън, Чери Джоунс, Сигорни Уивър, Джеймс Лапин, Тони Шалуб, Линда Лавин, Стив Зан, Дейвид Мамет.

Брустийн е твърд привърженик на идеята, че театърът трябва да бъде преди всичко форма на изкуство, а не само политическа платформа.

„Мисля, че най-великият театър е този, който съчетава върховете и низините. Единственото нещо, което не мога да понасям, е средата“, казва той.

Освен на пиеси, Робърт Брустийн е автор и на много книги с есета и критики. Носител е на редица отличия и е въведен в Залата на славата на театъра.

През 2010 г. президентът Барак Обама му връчва Медал за принос към изкуството в Белия дом и го обявява за „водеща сила в развитието на театъра и театралните творци в САЩ“.

През 2012 г. Робърт Брустийн е попитан какво мисли за сегашното състояние на американския театър. Тогава той отговаря, че билетите са твърде скъпи, а произведенията често не намират дълбок отзвук.

„Обичам забавленията, но забавленията трябва да са сериозно усилие за изследване на американската душа чрез нейния театър. Романистите разбират това, поетите го разбират, а за известно време и драматурзите наистина го разбираха. Това вече го няма. А ако го има, то не се появява на сцената“, казва Робърт Брустийн.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудесна новина за хиляди родители, облекчението е голямо
Next: Ето кога е Архангелова Задушница тази година и какво НЕ се прави в този ден

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.