Отиде си документалистката Малина Петрова. Това съобщи операторът Георги Чолаков, предаде БТА. Малина Петрова е родена на 3 септември 1950 г. Тя е режисьор и сценарист.
Завършва през 1978 г. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура. Петрова е първият лауреат на наградата „Паница“ за гражданска доблест (2006).
Сред филмите й са „Заличаване“ (2012), „Приключено по давност“ (2009), „Духът и камъните“ (2006), „Децата на Мария-Магдалена“ (2000), „Балкански уроци по история“ (1999), „Сърцето умира последно“ (1991), „Пантеонът“ (1987), „Виновни няма“ (1986), „Човек не е остров“ (1985), „Синът на Мария“ (1983) и др. Най-известен е филмът й „Приключено по давност“, събрал старателно всички факти, свързани с подпалването на Партийния дом през лятото на 1990 г. Малина Петрова поддържаше и интересен блог
Един от най-големите съвремени български режисьори документалисти. Поредицата от нейни граждански филми, създадени по време на тоталитарния режим и след промените, ще останат като ярки документи за нашето време. Между тях се откроява изобличителната панорама „Приключено по давност“ – за палежа на „Партийния дом“ и българския преход.
Активен участник в българското неформално гражданско движение през 80-те години. Тя е организатор на прожекцията в Дома на киното на документалния филм „Дишай“ на Юрий Жиров (1988), след която беше създаден „Комитета за Русе“ – екологичнна правозащитна организация, на която Малина беше един от главните инициатори.
Съучредител е и на Клуба за гласност.
След промените тя е активен участник в предизборното телевизионно студио на Съюза на демократичните сили по време на изборите за Велико народно събрание през 1990 г.
До края на живота си Малина Петрова отстояваше своята гражданска позиция във великолепни есета, много от които публикувани в сайта „Тоест“.
Сбогом, скъпа Малина!
Нейни близки и колеги споделиха мъката си във фейсбук:
Отиде си Малина Петрова! Ех, Малинчо…!
Заедно ни приемаха във ВИТИЗ през 1973. Заедно се борихме с ремонтите на 100 годишни порутени къщи в троянския балкан.
Заедно ударихме по масата и пуснахме в предизборното студио на СДС, така наречената „танкова касета“. Въпреки волята на ръководството!
Достойно живя! Направи честни филми! Никога не се наведе! Изправена си отиде!
Последният ти, все още непоказван филм, ще разстрои мнозина…
Малина!
Последният ни проект беше да организираме периодични документални поредици, прожекции на онази филми, забранявани преди 1989 година, които биха позволили на учениците от горните класове, на интернет поколението да научи по най-безкомпромисния начин историята на комунизма в България.
Малина беше безкомпромисен професионалист. Безкомпромисна беше и селекцията, която направи. Първите прожекци показахме в рамките на КиноФабрика. После….
Сбогом, Малина! Твоите филми остават.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: