Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави зададе куп въпроси след разкритията на Борисов за Алексей Петров
  • Новини

Слави зададе куп въпроси след разкритията на Борисов за Алексей Петров

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
fsdhdfhqerwqewq.png

Лидерът на Има такъв народ Слави Трифонов написа нов коментар в социалните мрежи.

Повод за думите му е изказване на Бойко Борисов преди старта на новия политически сезон, Както БЛИЦ писа по-рано лидерът на ГЕРБ заяви, че вече покойният Алексей Петров се е познавал с бащата на съпредседателя на Продължаваме промяната Кирил Петков и е участвал в реденето на кабинета.

Ето какво написа Трифонов:

На 16 август, денят, в който беше убит Алексей Петров зададох няколко въпроса, три от които бяха следните:

“Бил ли е посредник Алексей Петров между ГЕРБ и ПП в разговорите за съставяне на редовно правителство? Имал ли е среща Кирил Петков с Алексей Петров и ако да – кога, къде и защо? И, имал ли е общ бизнес бащата на Кирил Петков с Алексей Петров?”

Днес Бойко Борисов в кулоарите на Парламента отговори на част от тези въпроси, като заяви цитирам:

“Алексей беше близък с бащата на Кирил Петков, с тях. И той като всички нас търсеше вариант да се направи нещо стабилно след петте поредни избори и поне за важната законодателна рамка. Аз винаги казвам истината. Срещи сме провеждали с него, той с тях.”

Значи стана тя, каквато стана. Публичната тайна стана обществено ясна.

Алексей Петров е участвал в съставянето на това правителство. Ама като какъв? А защо аз задавам въпроси? Българските журналисти журналисти ли са? Или мисирки? Не трябва ли сега те да разцепят от въпроси Кирил Петков, баща му, Бойко Борисов, Николай Денков и цялата им управляваща некоалиция?

Какъв е Алексей Петров? Кога са се срещали? Къде? Как?

Като какъв бащата на Кирил Петков води разговори с Алексей Петров за съставяне на правителство на България? Министър-председателят каза от трибуната на Парламента, че не знае за такива разговори. Ако не знае, той какъв е? Фигурант ли е? Някой бръсне ли го за слива или просто му казват какво да прави и кого да назначава?

Сега трябва да има аналитични предавания и журналисти, социолози, политолози, да анализират тази изключително скандална новина. Дали ще стане така? Не вярвам. Сред българската журналистика има двоен стандарт. Изпитал съм го лично на гърба си. Журналистите, политолозите и социолозите най-вероятно ще си траят.

Защо? Не знам. Няма кой да ги пита. Те май трябва да се питат сами.

Но по-важното е друго – убийството на Алексей Петров е много възможно да се окаже политическо и прокуратурата и МВР трябва веднага да започнат да разпитват всички участници в разговорите с Алексей Петров за съставянето на сегашното правителство. А иначе казано, това правителство е голям срам…ама много голям.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена осиновила четирите деца на нейната приятелка, починала от рак
Next: Лена Бориславова се завърна бременна в осми месец и захапа Борисов: Каза всичко за Алексей Петров

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.