Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави: Няма да мълча! Ще ви кажа истината за случващото се в България
  • Новини

Слави: Няма да мълча! Ще ви кажа истината за случващото се в България

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
asdgergdfbfbvcvb.png

„Реших да проверя в тълковния речник какво е определението за думата “аджамия”. В тълковния речник пише, че аджамия означава неопитен, неумел, несръчен. От началото на общуването ми с лидерите на “Продължаваме промяната”, някакси, от само себе си започнах да ги наричам аджамии. Не можах да намеря друга, по-подходяща дума“.

Това пише в профила си във Фейсбук лидерът на ИТН Слави Трифонов.

„Само че като ги опознах малко повече, разбрах, че за тях до неопитен, неумел, несръчен трябва да добавим нагъл. Не стига, че си некадърен, ами си и нагъл. Твърдиш, че си най-добрият и всички трябва да ти се кланят. Ти си единствен и неповторим, ти си солта на земята, ти си този, който е предопределен от съдбата да властва над всички други, богоизбран, венценосен, а всъщност си един некадърен и неморален аджамия.

 

Това, което се случва от вчера насам е абсолютното доказателство за моите думи. ДАНС хващат заместник-министъра Михаил Стойнов, че копира кодовете на машините на флашка, прибира я и я отнася със себе си. Заснет е на камерите. По този начин той е в състояние да компрометира машинния вот, защото може да пипа в софтуера на машините“, допълва той.

Трифонов изброява и хронология на събитията.

„ДАНС пращат доклад на председателя на Парламента, той оповестява доклада на председателски съвет, на него не присъстват “Продължаваме промяната”, защото бойкотират вчерашното заседание. Присъстващите на заседанието сигнализират на ЦИК. ЦИК се събират на заседание и решават да отменят гласуването с машини, защото, забележете, сигурността на машините не е гарантирана писмено от Министерството на електронното управление.

 

Половин час след решението на ЦИК, същият човек, който е хванат от ДАНС да краде кодовете на машините, същия този, Михаил Стойнов изпраща до ЦИК писмено потвърждение, че няма никакъв проблем с машините и те са сигурни. Ако не беше истина, щях да кажа, че това е сценарий за много тъп филм, в който създателите му, определено подценяват аудиторията. Само, че не е тъп филм, а е факт и създателите на този тъп филм снощи протестираха и днес правят протести, и абсурда продължава“, пише лидерът на ИТН.

Всъщност, “Продължаваме промяната” протестират срещу себе си, обобщава Слави Трифонов.

„Те управляват заедно с ГЕРБ и ДПС, техният министър-председател е секретарка на Делян Пеевски, те са се разположили във всички министерства и управляват с подкрепата на ГЕРБ и ДПС. И ДАНС, и ЦИК са функции на държавата.

 

Държавата, в момента, се управлява от “Продължаваме промяната”, значи, Кирил Петков и компания протестират срещу собственото си управление. Ами супер, да се само накажат като веднага си подадат оставката.

 

Те, разбира се, няма да го направят, защото са нагли и безочливи, но виновникът за целия този хаос, заместник-министър Михаил Стойнов, задължително трябва да си подаде оставката. Това е морален и професионален акт, който ще покаже поне малко логика и достойнство в събитията“, коментира още Слави Трифонов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къщата на Гала смая България
Next: Мика Зайкова зададе неудобен въпрос във връзка с коледните добавки за пенсионерите

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.