Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави предупреди Петков: Внимавай, осъдих те за 50 000 лв. и пак ще го направя
  • Новини

Слави предупреди Петков: Внимавай, осъдих те за 50 000 лв. и пак ще го направя

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
fdsbvsdbfgbdgngfnmhjm.png

Лидерът на ИТН Слави Трифонов написа коментар в социалните мрежи по повод Кирил Петков и думите му по време на конгреса на „Продължаваме промяната“ (ПП). Слави припомни, че е осъдил Петков за 50 000 лева и го посъветва да внимава с клеветите, за да не го съди пак. Ето какво написа Трифонов в личния си фейсбук профил:

Гледах обедните новини по БНТ. В тях дадоха репортаж от някакво събрание на “Продължаваме промяната”. На живо. И точно в този момент говореше Кирил Петков, който каза следното, цитирам дословно: “Имахме едни т. нар тогава, пак партньори от ИТН, които бяха заложени там, като взрив. Когато стане страшно да може да натиснат спусъка и цялото нещо да се взриви.”

 

Мразя да репликирам Кирил Петков, но повече от Кирил Петков мразя лъжата. И понеже Кирил Петков непрекъснато лъже, в мен от време на време се пробужда желанието да кажа, всъщност, каква е истината. И други желания се пробуждат в мен, но аз се контролирам, гледам да се държа възпитано и по правилата.

Та, кой бутна правителството на Кирил Петков. Аз, бе! Аз, Кириле. Аз го бутнах! Извинявай, аз те бутнах, за да паднеш. Никой не ме е заложил, аз сам взех това решение и не съжалявам, че го направих.

Напротив, като гледам какво направихте после, колко лъжи и каква некадърност показвате, сега от позицията на времето смятам, че постъпих абсолютно правилно. Така че, това, което говориш на вашето събрание е поредната лъжа, която изричаш!

Само искам да ти припомня, Кириле, че за лъжите, които изричаше, че аз съм мафиот, те осъдих и съда ми присъди 50 000 лева. Така че, не е лошо да внимаваш какво говориш, когато е свързано с мен, защото пак ще те осъдя!

Нека ти припомня и още нещо, Кириле. Свалих ви от власт, заради предателството ти към българите в Северна Македония и заради вредната политика на Асен Василев. И времето показа, че съм прав.

След предателството ти, изстъпленията върху моите сънародници, българите, които не са твои сънародници, станаха чудовищно нагли. А другарчето ти, Асен Василев, докара 30 % инфлация и увеличи държавния дълг с 20 милиарда.

И още нещо, Кириле. Сега ревете от служебния кабинет и обвинявате президента Радев, че е избрал шефа на Сметната палата, Димитър Главчев, за служебен премиер. Ами нали вие, Кириле, дадохте списък от десетина човека, всичките свързани с ГЕРБ на президента? Нали с гласовете на ППДБ, Димитър Главчев зае този пост преди няколко месеца? Защо сега ревеш?

Като теглим една черта, излиза простият факт, че ти, Кириле, ти направи най-много през цялата история за Бойко Борисов. Ти не само го изпра, не само го върна във властта, но и промени конституцията така, че сега ГЕРБ да имат служебен кабинет.

Свалих ви веднъж преди година и половина. Свалих ви и втори път преди няколко дни като върнахме третия мандат. Ще ви бутам толкова пъти, колкото трябва и колкото мога, докато изчезнете напълно от обществения живот.

Затова можеш да почнеш да плачеш сега. Начало.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМА ПЕВИЦА!
Next: ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМ АКТЬОР!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.