Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави с тежка забрана след трагичната смърт на мама Здравка
  • Новини

Слави с тежка забрана след трагичната смърт на мама Здравка

Иван Димитров Пешев декември 17, 2023
mamazdravvvka.png

2023 година е една от най-тежките за Слави Трифонов. Първо партията му „Има такъв народ“ претърпя провал, а малко след това шоуменът е погребал майка си Здравка Трифонова. За кончината й разкри самият той, но по друг повод.

В пост в социалните мрежи относно преименуваната болница „Проф. д-р Александър Чирков” Слави пише: „Но е по-добре да пиша, да ви информирам, да спазвам закона и моралния кодекс, с който са ме възпитали майка ми и баща ми. Лека им пръст!“.

Оказа се, че мама Здравка си е отишла от този свят още преди 3 месеца, но едва сега, Дългия си позволява да говори за смъртта й. Трифонов е крил дълго време смъртта й и изрично е предупредил екипа си, че не иска информацията да се разпространява в публичното пространство, пише „Уикенд”.

Слави никога не е криел, че обожава сестра си Петя, майка си Здравка и баща си Тодор, който почина през 2017 г. Трифонов е изживял изключително тежко кончината на родителката си, която си отишла от този свят внезапно.

Шоуменът е държал да даде време на себе си и близките си да преживеят скръбта в тишината на извън медийното пространство и да не се спекулира с причините за смъртта на мама Здравка. Според запознати, тя си е отишла внезапно, а не е боледувала дълго.

Последната информация за 85-годишната Здравка в медиите беше от началото на лятото, като се твърдеше, че майката на Трифонов се е изнесла от къщата в плевенското село Тодорово и е отишла при дъщеря си в Плевен. Бащата на лидера на ИТН – Тодор Трифонов, също си отиде на 85-годишна възраст през 2017 г. след боледуване.

Слави Трифонов рядко говори за семейството си. През 2017 година възрастната жена гостува в „Шоуто на Слави“ още докато се излъчваше по Би Ти Ви, а предаването се появи на екран точно на рождения ден на шоумена. „Не те пуснах на детска градина, защото трябваше да те уча да четеш, да играеш. Като беше малък, много плачеше и хората казваха: „Той ще пее много хубаво, защото много реве“, призна тогава майката на Слави.

Здравка каза, че шоуменът е бил много послушен като малък. „Още имам респект от теб. Ти си като един СЕМ за мен, като те видя примерно и не мога да псувам“, призна Слави в култовото интервю.

Родителите на лидера на ИТН се запознават на връщане от бригада. „Вървяхме си с две приятелки, едната имаше среща с приятел на баща ти. И така на другата вечер се запознахме с него. Той после отиде войник и аз го чаках 2 години, беше в казармата в Хасково.

Работих в мебелен завод 25 години. Тогава първата ми заплата беше 180 лева. Ходех с удоволствие на работа, защото бях дневна смяна и можех да си гледам децата и къщата. Тогава ходих с влака в Русия, ти даже ми поръча да ти купя едни ноти. Бяхме там 18 дена, беше много хубаво, всичко организирано. Когато пристигнахме в Киев, трябваше да сменят релсите на влака.

Тръгнахме после, с часове пътувахме без да видим село, докато стигнахме Ростов. Това за мен беше едно голямо преживяване, бяхме и в Москва и в Санкт Петербург. Оттам си донесохме вилици, лъжици, аз си донесох и един газов котлон“, сподели пред Слави майка му.

Покойната жена винаги е страняла от светския шум, не искаше да дава интервюта, нито да живее в столицата, обичаше спокойствието на селото. Близки до мама Здравка разкриха, че тя до последния си дъх не одобрявала влизането на сина й в политиката и постоянно се притеснявала за него.

„Най-голямата й болка беше, че няма внуче от Слави. Много искаше приживе да го види щастлив и с дете, дори и да не сключи брак, но да има семейство. Уви, отиде си без да види внуче от сина си“ – коментират съселяни на покойната жена, която поздравявала всички в Тодорово и никога не се звездеела.

Тя се радвала на внук си Теодор, който е син на дъщеря й Петя. За живота на племенника на Слави Трифонов не се знае много, освен че учеше в престижен университет в Шанхай, където го изпрати лично самият Трифонов. Именно той поемаше и разноските около скъпото обучение на наследника си. Теодор е син на по-голямата сестра на шоумена – Петя. От години се говори, че точно той ще наследи несметното богатство на Дългия. Племенникът на Трифонов е негов чест гост в София.

От снимките му в социалните мрежи се вижда, че всячески се опитва да подражава на вуйчо си. Освен че и той се облича със скъпарски тениски с черепи на любимия дизайнер на Слави – „Филип Плейн“, Тео редовно показва, че поддържа лайфстайл на баровец, пушейки скъпи пури и пийвайки марково уиски.

Преди време единственият наследник на Слави избухна в социалните мрежи, че животът му е провал. Младежът недоволства, че е обект на интерес от медиите, което се отразявало на личния му живот. Той предпочитал да е анонимен.

В Певен и Тодорово коментират, че шоуменът не се е съобразил с желанието на баща си Тодор, който не искал синът му да влиза в политиката. „Приживе все караше Слави да му обещае, че няма да се занимава с политика, но той не се вслуша в думите на баща си и след смъртта му основа „Има такъв народ“, което огорчи мама Здравка”, издават съграждани на Трифонов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мастагарков показа дома си и разкри каква жена търси в Черешката на тортата
Next: Цирк в Нова тв: Лора Крумова закачи болното място на Тошко Йорданов, той я зашемети с отговор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.