Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов и Стефан Янев са добре дошли на дебат
  • Новини

Слави Трифонов и Стефан Янев са добре дошли на дебат

Иван Димитров Пешев юли 30, 2022
debatodosdos.png

ВМРО ще покани на дебат следващата седмица всички партии, които биха се обединили около общи приоритети в предизборна коалиция.

Разговорите ще бъдат за националната сигурност, икономически патриотизъм и демографската политика, каза пред партийната телевизия съпредседателят на политическата сила Искрен Веселинов.

„Има такъв народ“ са добре дошли, партията на Стефан Янев и бившите ни партньори от „Обединени партньори“ са добре дошли“, добави Веселинов.

„Нямаме официални разговори за обединение с ИТН, нашата покана е към всички патриотични формации”, поясни той.

„Нямаме ограничения и намерения да затваряме формата. Ще обявим място за дебати и среща – всеки е добре дошъл. На масата ще останат тези, които имат обща воля и виждания за развитие на страната“, посочи съпредседателят на ВМРО.

Още политика:

К оалиция между „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и движение „Ние идваме“ трябва да се случи в името на това да се пребори статуквото. Това каза в студиото на „Здравей, България“ адвокат Николай Хаджигенов.

„Продължаваме Промяната” свиква Национален съвет за изборите

„Дали е възможно да стане е рано да се каже, дали трябва да се направи обаче, е задължително. Работим по това от две години“, каза Хаджигенов.

Той определи корупцията и статуквото като общ враг на трите формации.

Христо Иванов: Предлагаме предизборна коалиция

„Врагът е статуквото и ние трябва да се преборим с него. За да се преборим с него, имаме нужда от мнозинство, а то може да се сформира само по този начин“, каза той.

България се намира в „в условията на безпрецедентна криза“, заяви още Хаджигенов.

„Това е огромен стимул партийният егоизъм да бъде зарязан“, смята той.

Бившият депутат коментира думите на президента Румен Радев при връщането на третия проучвателен мандат неизпълнен.

Пуснаха от ареста Бабикян и Хаджигенов, които заляха с боя руското посолство

„Радев води странна политика, която се лъкатуши много сериозно. Той се опитва да ръководи, да мести фигурите. Наша работа е да не му позволим, защото това не демокрация“, каза Хаджигенов.

Той бе категоричен, че от движение „Ние идваме“ са готови за разговори с „всички демократично настроени хора, без тези, които искат руски газ“, за да сформират обща коалиция.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Константинова със самочувствие – ПП направили революция, но… хората не разбрали
Next: Трогателните последни думи на Георги Русев, преди да се отправи към небето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.