Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов изгуби всичко заради този мъж
  • Новини

Слави Трифонов изгуби всичко заради този мъж

Иван Димитров Пешев януари 22, 2023
evlasdoas.png

Слави Трифонов се завърна с гръм и трясък на сцената! Уникален имитатор и двойник на Дългия взривява кръчмите в цялата страна и вдига на крака всички от масите. 40-годишният Младен Кирилов копира Слави до най-малкия детайл – излиза на сцената с кожени дрехи и черни очила, бръсне редовно главата си, сложил е същите обеци като Дългия и дори се плези като него.

Маниерите са изпипани до съвършенство, а гласът на имитатора е досущ като този на Трифонов. Понякога Младен сяда на стол, както прави Слави на последните си концерти.

Кирилов започва да имитира Трифонов още от ученик и постепенно разбира, че нещата му се получават все по-добре. Имитаторът докарва абсолютно същия тембър като на Слави и често гласът му не може да бъде различен от оригинала. Публиката е разчувствана, веят се български байраци.

„Пея песните на Слави, откакто се помня – разказва Младен пред „България Днес“. – Когато излезе албумът „Едно ферари с цвят червен“ през 1997 г., направих инструментали и започнах да се упражнявам върху тях. Видях, че с времето и практиката горе-долу се получава.

Не изпускай тези оферти:

Тогава бях 7 клас. Няма песен на Слави, която да не знам наизуст. Има някои, които пея по-рядко, но по принцип знам абсолютно всички. Много трудно ми е да кажа коя ми е любимата, те са толкова много. От по-старите, от новите, тези с фолклорни елементи, както и възрожденските. Публиката най-много се радва на големите хитове – „Ад и Рай“, „Студио Х“, „Жива рана“, народните – „Кога зашумят шумите“, „Капитан Петко Войвода“.

Младен има личното разрешение от Слави и „Ку-ку бенд“ да изпълнява песните им. Хората на Трифонов добре познават имитатора и често се засичат с него. В един период двойникът е всеки ден сред публиката на „Шоуто на Слави“ и почти не пропуска концерт на „Ку-ку бенд“.

„Със Слави се познаваме лично, пял съм пред него – казва Кирилов. – В началото ме гледаше с недоверие, но след това ме хареса. Той няма нищо против да изпълнявам неговите песни и имам разрешение за това. От „Ку-ку бенд“ също добре знаят кой съм. Но аз съм малко срамежлив и гледам да не влизам в личното пространство на хората. Със Слави например нямам снимки.“

Манията на Младен по Слави стига дотам, че имитаторът татуира лика на Трифонов на рамото си заедно с голям надпис „Ку-ку бенд“. На другата ръка татуировките му също са почти същите като тези на Дългия.

„Татуировката е вид уважение към Слави и към това, което прави – казва Младен. – Аз съм израснал сам от малък и песните са ми помагали в тежки моменти. Музиката на Слави ми е помагала много пъти в най-различни ситуации. Тази татуировка съм я направил като един вид благодарност към него. Първо направих логото на Слави, после и други татуировки. Имам дракон и самурай, подобни на тези на Слави. Не е умишлено, така се случи.“

Младен има и още един талант – рисуването, като често изобразява и Слави Трифонов. „Това ми е хоби от ученик, не се занимавам професионално. Подарявам картините на приятели. Когато ми дойде музата, мога да рисувам цяла седмица“. Кирилов има и друга професия – занимава се с биохрани, въпреки че има достатъчно участия по заведенията.

„Пея в цялата страна, ходя заедно с двама диджеи. Имаме участия по морето, на Нова година бях в Пампорово, сега ме канят в Испания да пея за българската общност. Имам достатъчно участия, но аз и от малко съм доволен.“

Подобно на Трифонов, неговият имитатор има не малко хейтъри. Някои го наричат „Слави Трифонов от Али Експрес“, но Младен не им обръща особено внимание.

„Първоначално хората ме гледат с недоверие. Някои си мислят, че пея плейбек, но впоследствие виждат, че всичко е на живо, и са приятно изненадани – казва двойникът. – Разбира се, има и хейтъри. Но тези хора са малцинство. Положителните коментари са много повече, мога да кажа – 90%. Ако беше обратното, сигурно щях да се откажа. Гледам хем да бъда себе си, хем да правя неговите жестове и мимики. Публиката го усеща и става готино. През 2012 г. участвах в „България търси талант“ и оттогава ми тръгнаха нещата. Почнах да си бръсна главата, продупчих си ушите. За да имитирам човек като Слави, трябва всичко да е както трябва. Винаги съм се отнасял сериозно, без никаква ирония или шега. Има различни хора с такива шоупрограми, понякога се получава пародия, а аз не искам това.“

Една от големите разлики между Младен и Слави е височината. Трифонов се извисява на близо 2 метра, докато имитаторът е със скромния на този фон ръст от около 1,76 см. „Височината няма как да я докарам“, смее се двойникът и допълва, че подкрепя Слави и в политиката. „Когато опознаеш един човек в продължение на много години, е нормално да го подкрепяш. Аз бях почти всяка вечер в публиката на „Шоуто на Слави“, гледах го как се държи на репетициите, одобрявам неговите възгледи.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Русия заменя Макаров с нов пистолет, пробиващ бронежилетка от 100 метра
Next: Имат пари, но… Това решение на Джена и Малкия Канар побърка феновете

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.