Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов: Питайте ме! Аз мога да ви дам цялата информация
  • Новини

Слави Трифонов: Питайте ме! Аз мога да ви дам цялата информация

Иван Димитров Пешев март 14, 2024
sdfbdgdfbfgbgfbhnhn.png

Преди минути лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви в социалната мрежа, че в петък от 18.00 часа ще отговаря на въпроси:

Разбирам, че има много въпроси, на които искате да ви отговоря и да ме питате лично за много неща, които са се случили и само аз мога да ви дам информация. Аз смятам, че в цялата тази политическа игра най-важните сте вие и трябва да бъдете добре информирани и да знаете истината.

 

За това в петък, в 18:00 ч. аз ще отговарям на вашите въпроси, на живо. Може да ме гледате в моя фейсбук профил и по телевизия 7/8. Въпросите може да ми задавате както на живо, така и тук, на официалната ми фейсбук страница.

Вярвам и знам, че ще се получи добър диалог между мен и вас. Защото няма ограничения!

 

От фейсбук страницата на лидера на ИТН Слави Трифонов.

Неделя вечерта, случайно попадам по телевизията на БТВ в 19:45 ч. Телевизионната водеща, Жени Марчева, пита госта си, Андрей Цеков от ПП, визирайки предстоящата коалиция с ГЕРБ: станаха ли ПП вече реалисти, а не мечтатели? Жестоко!

Значи, ПП в лицето на своя съпредседател Кирил Петков, сформираха партията си на база, ние ще унищожим ГЕРБ. Същият този съпредседател арестува Бойко Борисов. Предизборната им кампания беше основана на тезата: да променим модела ГЕРБ. След това направиха правителство заедно с ГЕРБ, а сега понеже си правят коалиция, подходящите журналисти мило им казват: вие вече сте реалисти, а не мечтатели. Значи, да промениш модела ГЕРБ е мечта, а да направиш коалиция с ГЕРБ е реализъм. Гледам всичко това за пореден път.

Целият тоя ротационен цирк, който се повтаря всеки ден напоследък, изпитвам отвращение към лъжите и лицемерието, алчността и властолюбието, което струи от удобните национални медии и си казвам: абе, само аз ли виждам, че царят е гол? После, за пореден път, се успокоявам с думите: не бе, не съм само аз! Лъжци, лицемери, алчни и властолюбци, тролове, измамници… и други хора ги виждат. Нормално е и други хора да ги виждат. Та, то е толкова явно. Брутално откровено. Направо ще ти избоде очите. Царят е гол, бе! И жалкото му мъжко достойнство безапелационно е привлякло националните медии – не е за пари в никой случай! Просто изпитват любов.

Ей така си живеем ние, в тази странна и много често срамна ситуация и чакаме да дойде нещо по-добро. Като казвам ние, имам предвид, че убедено вярвам, че не само аз виждам, че царят е гол. И също така вярвам, че трябва да заменим глагола “чакаме“ с глагола “действаме“. Така е. В крайна сметка, вярата е хубаво нещо! Срещу нея бронебойни куршуми няма открити.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Млада майка на близнаци се върна от Испания в Благоевград и почина внезапно
Next: Българка показа нагледно цените у нас и тези в Германия: В България хранителните продукти са непосилно високи

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.