Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов с остър коментар по повод новия външен дълг
  • Новини

Слави Трифонов с остър коментар по повод новия външен дълг

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2023
sfsdgbcbcfbfgbfgbfg.png

Шоуменът, бизнесмен и политик Слави Трифонов изказа своята гледна точка по отношение на новия външен дълг, който е взела страната ни.

Той го направи посредством своя официален профил в социалната мрежа Фейсбук.

За отрицателно време събра множество харесвания, коментари и споделяния.

В коментара си отправи и няколко въпроса към партията, от която е част и финансовия министър, какво те мислят по въпроса.

Също се интересува и от мнението на техните некоалиционни партньори.

За финал в публикацията си, Трифонов е категоричен, че неговата партия е отговорна и като такава няма да подкрепи дългове и дефицити, които биха довели до унищожаване бъдещето на цялата нация.
Постът без редакторска намеса:

Финансовият министър емитира нов външен дълг в размер на 2.3 милиарда евро или 4.5 милиарда лв. Това е директно следствие от приетия Бюджет-2023 с дефицит от -3% или 5.5 милиарда лв.

Когато Асен Василев за пръв път стана финансов министър през лятото на 2021 г., публичният дълг беше двадесет и няколко милиарда лв. Вече е четиридесет и няколко милиарда лв. През този месец ще бъде внесен Бюджет-2024 с нов дефицит от -3% или над 6 милиарда лв. Публичният дълг догодина ще наближи и може да надхвърли 50 милиарда лв.

Когато Кирил и Асен влязоха в политиката, лозунгът им беше „Вода газим, жадни ходим“. Преведено на български: дълг – дефицит – харчене, дълг – дефицит – харчене. И така до края на света.
Едно разумно семейство взема ипотечен кредит, когато планира да построи жилище.

Една разумна фирма – когато инвестира в оборудване и технологии. Един политик-популист – когато иска да прахоса няколко милиарда преди Коледа.

С обществени поръчки или без (както каза министър Йоловски), към любими фирми (както обикновено). Припомням, че все още няма подробна разбивка на 9-те милиарда, изхарчени за 9 дни през декември 2021 г.

През декември 2023 г. е възможен нов рекорд, за който пак няма да получим убедително обяснение. Моята прогноза е за 11 милиарда.
През ноември ще видим новия бюджет за 2024 г. С космически разходи от осемдесет и няколко милиарда той отново няма да привлече инвестиции, няма да завърши големи инфраструктурни обекти, няма да доведе до висок растеж.

Ще увеличи, обаче, тежестта на воденичния камък на шията на нашите родени или неродени деца. Популисткият манталитет на финансовия министър е добре известен. Но какво мисли за това харчене собствената му парламентарна група? Какво мислят некоалиционните партньори? ИТН е национално отговорна партия и отново няма да подкрепи дефицити и дългове, които ще унищожат бъдещето на нацията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова разкри защо е казала на Григорова да не иска подкрепа от Борисов
Next: БТВ смени Деси Стоянова: Хората са ядосани

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.