Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов с остър коментар по повод новия външен дълг
  • Новини

Слави Трифонов с остър коментар по повод новия външен дълг

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2023
sfsdgbcbcfbfgbfgbfg.png

Шоуменът, бизнесмен и политик Слави Трифонов изказа своята гледна точка по отношение на новия външен дълг, който е взела страната ни.

Той го направи посредством своя официален профил в социалната мрежа Фейсбук.

За отрицателно време събра множество харесвания, коментари и споделяния.

В коментара си отправи и няколко въпроса към партията, от която е част и финансовия министър, какво те мислят по въпроса.

Също се интересува и от мнението на техните некоалиционни партньори.

За финал в публикацията си, Трифонов е категоричен, че неговата партия е отговорна и като такава няма да подкрепи дългове и дефицити, които биха довели до унищожаване бъдещето на цялата нация.
Постът без редакторска намеса:

Финансовият министър емитира нов външен дълг в размер на 2.3 милиарда евро или 4.5 милиарда лв. Това е директно следствие от приетия Бюджет-2023 с дефицит от -3% или 5.5 милиарда лв.

Когато Асен Василев за пръв път стана финансов министър през лятото на 2021 г., публичният дълг беше двадесет и няколко милиарда лв. Вече е четиридесет и няколко милиарда лв. През този месец ще бъде внесен Бюджет-2024 с нов дефицит от -3% или над 6 милиарда лв. Публичният дълг догодина ще наближи и може да надхвърли 50 милиарда лв.

Когато Кирил и Асен влязоха в политиката, лозунгът им беше „Вода газим, жадни ходим“. Преведено на български: дълг – дефицит – харчене, дълг – дефицит – харчене. И така до края на света.
Едно разумно семейство взема ипотечен кредит, когато планира да построи жилище.

Една разумна фирма – когато инвестира в оборудване и технологии. Един политик-популист – когато иска да прахоса няколко милиарда преди Коледа.

С обществени поръчки или без (както каза министър Йоловски), към любими фирми (както обикновено). Припомням, че все още няма подробна разбивка на 9-те милиарда, изхарчени за 9 дни през декември 2021 г.

През декември 2023 г. е възможен нов рекорд, за който пак няма да получим убедително обяснение. Моята прогноза е за 11 милиарда.
През ноември ще видим новия бюджет за 2024 г. С космически разходи от осемдесет и няколко милиарда той отново няма да привлече инвестиции, няма да завърши големи инфраструктурни обекти, няма да доведе до висок растеж.

Ще увеличи, обаче, тежестта на воденичния камък на шията на нашите родени или неродени деца. Популисткият манталитет на финансовия министър е добре известен. Но какво мисли за това харчене собствената му парламентарна група? Какво мислят некоалиционните партньори? ИТН е национално отговорна партия и отново няма да подкрепи дефицити и дългове, които ще унищожат бъдещето на нацията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова разкри защо е казала на Григорова да не иска подкрепа от Борисов
Next: БТВ смени Деси Стоянова: Хората са ядосани

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.