Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 37-годишен брак той я напусна, взе ѝ къщата, за да живее с любовницата си, но по-късно горчиво съжали!
  • Новини

След 37-годишен брак той я напусна, взе ѝ къщата, за да живее с любовницата си, но по-късно горчиво съжали!

Иван Димитров Пешев януари 13, 2023
kushaostkasoasd.png

Това е забавна история за отмъщението. Става дума за жена, чийто съпруг я е напуснал след 37-годишен брак.

Той имаше връзка с много по-младата си секретарка и взе решение да се разведе със съпругата си и да заживее с новата си любов. Но жена му Ан нямаше да го улесни и да си тръгне току така. Тази весела история заслужава да бъде споделена!

 

След 37 години брак, Бен внезапно изостави жена си Ан, заради много по-младата си секретарка, с която имаше тайна връзка.

Не изпускай тези оферти:

Неговата нова приятелка настояваше тя и Бен да живеят заедно в голямата къща, в която Бен преди това е живял със съпругата си. И благодарение на неговите опитни адвокати, Бен успя да вземе къщата при развода. Той даде на бившата си съпруга Ан, само три дни, за да се изнесе.

На първия ден тя пъхна всичките си неща в кутии.

 

На следващия ден, тя се обади на двама хамали, които дойдоха и преместиха всичките ѝ неща в новия ѝ дом.

На третия ден тя седна за последен път в красивата трапезария на къщата, запали свещи, пусна тиха музика на заден фон и се наслади на ястието си.

След като приключи с обяда, тя влезе във всяка стая в къщата и натъпка остатъците от скариди в отворите на курнизите на завесите. След това за последен път почисти кухнята и напусна дома, където бе прекарала 37 години от живота си.

Когато Бен се премести в къщата с новата си приятелка, всичко беше перфектно в първите няколко дни.

Но бавно, неприятната миризма започна да се разпространява из цялата къща. Те опитаха всичко: Почистиха и измиха всичко, което можеше да се почисти. Те провериха всички скрити места и ъгли, за да се уверят, че няма мъртви мишки и изнесоха всички постелки от къщата. Поставиха  пречистватели на въздуха и ароматизатори навсякъде.

Фирма, специализирана в борбата с вредители, дойде в къщата и инсталира всякакви капани, за да улови всички възможни вредители. Но нищо не проработи!

След известно време приятелите им спряха да ги посещават. Прислужниците отказаха да работят в къщата и икономката също се отказа.

В крайна сметка, те  не откриха източника на миризмата и решха, че е по-добре просто да се изнесат. Измина един месец и въпреки че намалиха началната ѝ цена с над 50%, те не можеха да намерят купувач за миризливата си къща. Слуховете за смрадливата къща се разпространиха и в крайна сметка дори местните брокери на недвижими имоти отказаха да отговорят, когато двойката се обади. Те трябваше да заемат голяма сума от банката, за да си позволят да си купят нов дом.

След известно време Бен се обади на бившата си съпруга Ан да попита как са нещата. Той й разказа за миризмата в къщата. Тя изслуша  учтиво казаното и му заяви, че наистина ѝ липсва старият дом и че би искала да си върне къщата.

 

Бен мислеше, че бившата му съпруга няма представа колко е зле положението и се съгласи да й продаде къщата за една десета от стойността ѝ, но само ако е готова да подпише документите още същия ден. Тя веднага прие.

Една седмица по-късно Бен и младата му приятелка стояха пред къщата, доволни, че са направили добра сделка, докато компанията за преместване изваждаше всичките им вещи, за да се преместят в новия си дом. Те имаха късмет, че най-накрая се отърваха от миризливата къща и Бен се почувства изключително доволен, че е измамил бившата си съпруга в сделката.

Последните вещи, които всеха със себе си от къщата бяха завесите с корнизите.  🙂

Continue Reading

Previous: 6 месеца след раждането, тя разбира, че съпругът й изневерява, а той и любовницата му й се подиграват, но така не приключва историята
Next: Полуяпонската дъщеря на Билалов възхити България: Ето къде живее!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.