Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 400 шева: Коренна промяна за Дебора, ето как вече изглежда тя
  • Новини

След 400 шева: Коренна промяна за Дебора, ето как вече изглежда тя

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
sdgdfgdfgrgre.png

Историята на Дебора Михайлова, която претърпя зверско насилие, докосна хиляди българи. Месеци след фрапиращото нападение, за което е обвинен Георги Георгиев, младото момиче продължава живота си.

 

 

Младата дама вече има нова коса. Снимки, на които тя позира с две красиви перуки, бяха разпространени от фризьорски салон Magama.

На тях виждаме усмихнатата Дебора и новата ѝ прическа, уточнява Glasnews.bg.

 

„Дебора, момичето, което пострада от жестокия психопат, никога повече няма да има проблем с косата, защото Магама застава до нея! С теб сме!„, пишат от студиото.

Момичето била насилвано месеци наред с шамари и удари в корема, Георги й забранявал да носи клинове. Когато поглеждала през прозореца от дома й казвал ехидно ,,Няма да оцелeеш“. ,,Крила съм синини в фон дьо тен, когато ме душеше, веднъж припаднах, но той ми каза знам какво правя няма да умреш“, през сълзи каза Дебора във видеото, публикувано в канала на Цанов „Напред и нагоре“.

С Георги се запознали през септември миналата година в дискотека в Стара Загора. Това е родният град на момичето, там тя живее и учи. Георги Георгиев  работил в нощния клуб като охрана, където двамата се видели за първи път. Той пускал Дебора в бара още преди да е навършила пълнолетие, за разлика от нейните връстнички, на които е искал пари, за да влязат.

Георгиев работил незаконно, без договор по думите на момичето. Дебора никога не се е напивала, употребявала наркотици или дърпала балони, това се разбра от думите й във видеото. Майката на момичето показа отрицателен тест за наркотици направен ден след трагедията. „Винаги, когато ходя на дискотека си взимам вода и държа в ръка през цялото време“, разказа момичето.

 

Това лято цяла България бе разстърсена от станалото с Дебора, последваха и многохилядни протести срещу насилието над жени.

Косата на Дебора бе обръсната, носа счупен, а на тялото нанесени прорези с макетно ножче, които бяха затворени с 400 шева. Обвиняемият, Георги Николаев, първо бе  хванат и пуснат след 72 часа, но силната обществена реакция наложи повторното му задържане под стража – първоначално заради за заплахи с убийство над Дебора, които е отправил със съобщения. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерията с Натали Трифонова се заплете: Кой е мъжът до нея под Луната?
Next: Мъж намери голяма сума пари и я върна на собственика

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.